Лечебно изкуство в древна Тракия

В нашите земи са се извършвали лечебни мероприятия, включващи хирургична намеса, още в древна Тракия и дори при по-старото население от енеолита (3800-3600 година пр.Хр.). Лечебната дейност на човека през тази отдалечена епоха е включвала използването на билки, акушерска помощ, примитивна хирургична помощ. Установява се по костни находки от тази епоха, че човекът е боледувал от рахит, от заболявания на междупрешленните стави на гръбначния стълб, изкривяване на ставите на крайниците, разяждане на зъбите (кариес). Намерени са и следи от трепанация (отваряне на черепа), извършена с помощта на кремъчни ножове, вероятно с окултна цел (прогонване на зъл дух, обладал пациента).

По-късно тракийското население вече е излъчвало обособени лица, които се занимавали с лечителство като жреци-лекари при храмовете, а също и като лекари на войската. Подобни тракийски лекари се споменават например в сражението при Потидея и в Троянската война. Елинският автор Теофраст Ерзийски е оставил първите писмени сведения (около 3 век пр.Хр.), касаещи лечебните растения в древна Тракия. Някои изследователи са на мнение, че легендарният тракийски поет и певец Орфей бил и лечител и си служил със заклинания и магия, придружавани от песни. Древен тракийски обичай е бил приемането на лекарства да се придружава от припявания.

Траките са почитали и Асклепий – древногръцкият бог на лечебното изкуство, изобразяван в ръка с тояга, около която се увива змия. Почитана е била също и взетата от древногръцката митология Хигия – дъщерята на Асклепий, представяна с диадема на главата и чаша, от която пие змия. При минералните извори траките строили асклепиони – светилища на Асклепий, също заимствани от елините. Подобни аслепиони са открити в Кюстендил, при Глава Панега, при с. Баткун – пазарджишкия окръг и други места. От някои изследвания се поддържа становището, че древногръцкият бог на лечебната помощ – Асклепий, има тракийски произход, а името му произхожда от тракийските думи "ас" – змия, и "клепи"- пръчка. Името му следователно е свързано с древната емблема на лечебното изкуство – тояга, около която се увива змия. Това име преминава у гърците като Асклепиос, а у римляните се изменя като Ескулап. Началото на медицината се поставя от тези изследователи при траките, повече от 1000 години преди Хипократ и поради това "баща" на медицината не е Хипократ, а Асклепий. За съжаление за това липсват убедителни исторически аргументи.

Още по темата:

• Виждания на Гален за философията и материалните облаги в медицинската професия
• Лечебното изкуство през очите на Гален и римляните
• Периоди на развитие на Арабската медицина
• Принос на старобългарските лечители Василий Врач и Иван Рилски към развитието на лечебното изкуство по нашите земи от 10 и 11 век