Лечебно кръвопускане в навечерието на научната революция

от 28 авг 2014г., обновено на 26 апр 2018г.

От 1628г.

Откриването на кръвообращението не е довело до незабавни промени в методите на кръвопускане. Уилям Харви, който публикувал научното си откритие през 1628 година признал, че не може да обясни причините и предназначението на биологичното явление. Въпреки това медикът не отричал практиката на кръвопускане. Той дори твърдял, че кръвопускането има най-благотворен ефект при много заболявания.

В началото на деветнадесети век физиологът Франсоа Магенди (1783-1855) вярвал, че лечебното кръвопускане е доста спорна манипулация. Медикът демонстрирал, че физиологичните ефекти от рязането (по време на манипулация) на произволна вена са напълно еднакви и по тази причина изборът на някоя конкретна не влияе по никакъв начин на кръвотечението.

С първите сериозни съвременни предизвикателства пред лечебното кръвопускане, датиращи от шестнадесети и седемнадесети век се сблъскали немският алхимик и медик Парацелз и белгийският му последовател Ван Хелмот. Те вярвали, че хомеостазата на кръвта може най-добре да бъде регулирана чрез прилагането на подходящи химикали и лекарства, а не само чрез отстраняването на част от кръвния обем. Ятрохимията осигурявала контрол върху притока на кръв за терапевтични цели и замествала кръвопускането.
Възраждането на Хипократовата медицина в края на седемнадесети и осемнадесети век повдига важни въпроси относно ефикасността от лечебното кръвопускане. Хипократовите трактати, споменаващи от време на време кръвопускането, подчертават и препоръчват силата на природата като начин за лечение. Хипократовата школа по медицина препоръчва връщането към клиничното наблюдение и намаляването на активната намеса в човешкия организъм. Намесите, каквато е кръвопускането според неохипократиците представлявало отличен начин да се отслаби съпротивителната сила на пациента и да попречи на заздравителните процеси на природата.

Съперничещите си групи медицински теоретици също процъфтявали в този времеви период. Ятрофизиците, които се концентрирали върху механичните обяснения на физиологични събития останали привърженици на лечебното кръвопускане. Тяхната подкрепа на практика гарантирала използването на лечебното кръвопускане до момента, когато за пръв път в медицинската история се появили първите съществени критики към манипулацията.

Статията е част от историята на: