Лечение на ноцицептивните болки в Гърция в началото на XIX век

от 14 май 2015г., обновено на 27 яну 2016г.

От 1900г.

Някои медицински публикации в списания и книги, касаещи темата за лечението на острата болка в Гърция датират още от периода от 1800-1900 година. До средата на XIX век, за да се справят с болката, гърците употребявали основно билки и препарати с животински и минерален произход. Те се прилагали на пациентите под формата на прахове, таблетки, хапчета, тинктури, екстракти, компреси, мехлеми и клизми. Лекарствата се приемали орално, ректално, трансдермално (под формата на компреси), чрез разрези на кожата или инхалации. Около 1870 година започва да прилага метода на подкожното инжектиране на лекарствата, а малко по-късно медикаментите започнали да бъдат вливани и интравенозно.

Гърците считали, че лечебното кръвопускане има ключово значение при лечението на острата ревматична болка. Нещо повече, инвазивната процедура се считала за по-ефективна, ако на мястото на разреза се постави вендуза, а не чрез утвърденото до този момент срязване на вената или поставяне на пиявици по кожата. Лечението трябвало да се съчетае и с прием на еметици, татул и растения със слабителен ефект за ефективно прочистване на червата.

За лечението на "любовна" болка често се прилагали лекарства, в чиито състав влизал лавдан (скална роза), териак (легендарно лекарство, което действа като противоотрова, считано е за панацея), а по-късно започнала и употребата на производни на опиума.

Снимките показват различните начини за съхранение на териак

За борба с ревматичните болки се предписвали корени от иглика, екстракт от корени на репей и стъбла от риган. Етеричното масло от риган се използвало за втриване на различни места, като то се комбинирало с други масла. Ригановото масло, втрито по повърхността на зъбите и венците облекчавало зъбобола, съпътстващ кариесите.

Сред другите лечебни растения, чиято употреба била модерна, се причисляват цветовете на бъза, татула, бучиниша, самакитката и лавровите листа. Използвали се доста често и тониците, съдържащи съединения на желязото, различни минерали, хинин, кантарион, акантус и върбова кора.

Статията е част от историята на: