Лечение с тамян при античните цивилизации

От -4001г. до 501г.

Повечето хора свързват тамяна с ритуалното му ползване в църквите. Ароматното вещество се използва при множество обреди, тъй като според Библията е подарен на Дева Мария от един от тримата влъхви. Малко хора се замислят защо мъдрецът от Изтока поднася на Божия син тамян като ценен подарък, чиято стойност е равна с тази на златото. Разбира се, историците са дали отговор на този въпрос: тамянът е труден за придобиване, а освен това има лечебни свойства, които в очите на древните хора изглеждат почти магически.

Основните отличителни качества на ароматното вещество са неговото благоухание и антисептичният му ефект. Още античните цивилизации в Месопотамия и Египет осъзнават лечебните свойства на смолата от дървото Boswellia sacra и използват извлек от растителния сок в ритуалите за здраве. Смята се, че древните египтяни остават силно запленени от свойствата на тамяна и изпращат до Арабския полуостров експедиция, чиято цел е да открие източника на благоуханието и да го донесе в поречието на Нил.

По време на периода на Античността дърветата Boswellia sacra се срещат единствено в южните части на Близкия изток и Африканския рог. Смята се, че веществото е една от първите суровини с извънбитово предназначение (не се използва във всекидневието), с която цивилизациите търгуват помежду си. Антрополозите наричат маршрута, по който се движи тамяна „Път на благоуханията“, по подобие на Пътя на коприната. В основата на търговската линия се намират земите на днешните държави Оман и Йемен. Първите градове в областта се издържат именно благодарение на добива на ароматната смола.

Основното приложение на тамяна е в духовния живот на античните цивилизации. В Египет, Гърция и Рим веществото се използва при извършване на погребални ритуали. Жреците от Желязната епоха вярват, че силният, упойващ аромат на благоуханието осъществява връзка между нашия свят и света на мъртвите. От друга страна силната миризма успява да прикрие тази на разлагащите се тела. Все пак в по-топлия климат процесите на гниене започва доста по-бързо. В Египет това свойство се използва за консервация на кожата на загиналите фараони като част от процеса на мумифициране.

Може би именно така античните медици откриват антисептичното действие на тамяна. Лечителите от Античността започват да използват благоуханието като ефикасен метод за борба с вътрешни и външни възпаления, проблеми с храносмилането, кашлица и дори срещу лош дъх. Основния метод за прием на смолата е чрез вдишване. Римският хронист Плиний Стари посочва дима от тамян като антидот срещу отравяне с бучиниш.

В някои случаи смолата от дървото Boswellia sacra се приема и под формата на масло. Този начин на рафиниране се използва единствено за направата на лекарства. С приготвената течност знахарите в Древен Египет и Рим третират вътрешни кръвоизливи и язви. Разбира се, лекът е изключително скъп и е достъпен единствено за знатните членове на античните общества.

Ефектите на тамяна върху човешкия организъм са тествани и от съвременната медицина. Лекарите са установили, че вдишването на благоуханния дим може да има детоксикиращ ефект, тъй като съдържа вещества, които стимулират работата на бъбреците и черния дроб. Антисептичните свойства на смолата също са доста силни, но не могат да се сравняват с модерните медикаменти, както и с тези на „естествените антибиотици“ - чесън, джинджифил и т.н. Според антрополозите лековитите свойства на ценната суровина са били преувеличени заради упойващия мирис, както и заради произхода на смолата, която идва от далечни, обвити в мистерия земи.

Редактор: Георги Динев