Лечителят Василий Врач – богомилската заплаха в тила на Византийската империя от 12 век

От 1028г.

След поробването ни от Византийската империя положението на българските крепостни селяни прогресивно започнало да се влошава. Въпреки това, ситуацията и за византийските ни поробители не била по-добра, тъй като Богомилството започнало да набира сили сред българското население. Дъщерята на Алексей I Комнин - Ана Комнина написала, че, докато баща й водел войните си на запад и изток, мълвата за богомилите „се разпространяваше навсякъде и злото с бързината на огъня обхвана много души” (този текст е написан в произведението „Алексиада. Вступительная статья” от 1965 година). Като най-умел проповедник византийските хронисти посочват „някой си монах на име Василий”.

Василий Врач (около 1028-1111 година) е българин, роден в село край Охридската епархия, чието име и дейности около XII век име го превърнало в идеолог на Богомилството. Израствайки като бележит лечител и важен деятел, той формирал съществени моменти от българското Средновековие. Съхранени са исторически документи, доказващи, че Василий действително бил „врач”, „ятрос” (лекар с изключителна за времето си подготовка). Указания за неговата дейност е дал Евтимий Зигабин, който в съчинението си „Догматическа Паноплия” го нарича „ятрос” и „чародей”.

Ана Комнина е отбелязала, че ерсиархът Василий се е занимавал с медицина. Византийският хронист Йоан Зонар подчертал, че Василий носи монашеско облекло, но е и лекар. Архиепископ Теофилакт Охридски споменал в писмата си, че водачът на богомилите е изучил гръцки език и медицина в манастирите. Тези писма на Теофилакт Охридски са част от кореспонденцията, която духовникът е водил с Варненския и Преславски митрополит Симеон. Впоследствие , през 1931 година, те са публикувани в специален сборник на БАН.

По всяка вероятност Василий е получил медицинското си обучение в манастира ”Свети Пантелеймон”. В манастирската болница Василий Врач, се запознал и с някои от лечебните методи на арабската медицина. Тъй като по една или друга причина той се е превърнал в свидетел на византийското насилие сред българското население, не е изключено това да е била и причината, оформила неговите еретични възгледи. И така, той е напуснал манастира на 56-годншна възраст, превръщайки се във върховен проповедник на богомилската идея. За него архиепископ Теофилакт Охридски е писал и до севаст Иван, твърдейки че: „сиромасите го величаят и едва ли не на главите си го носят.” Теофилакт многократно се опитвал да внуши на Василий да се откаже от еретичните си проповеди, но това не дало особен резултат. Архиепископът предложил Василий да бъде изпъден от страната, за да се сложи край на „тая заразителна и обща болест” и в заключение се заканва: „Ако пък аз успея да го уловя, той ще умре в кулата като общо и обществено зло”.

Широката известност на Василий, неговите знания по медицина богословие и философия, красноречието и прогресивните му идеи, го направили опасен за византийската власт. Император Алексий I Комнин повел борба срещу богомилското движение и си поставил за цел да ликвидира неговия водач, което му се удало. Ана Комнина написала, че в двореца довели човек „в монашески одежди, с изпито лице, безбрад, с висок ръст, доста ловък в разпространеинето на нечистивото учение”.  В последното тя се убедила лично, тъй като императорът и неговият брат излъгали Василий Врач, че искат ла станат негови ученици и му дали възможност да развие идеите на богомилството. След това съдът, председателстван от патриарх Николай Граматик, го осъдил на смърт чрез изгаряне.

Ана Комнина отбелязва, че борбата на баща й срещу богомилите е била една от най-големите му заслуги за укрепването на империята. Това  нейно твърдение било и косвена висока оценка за дейността на Василий Врач, който бил изгорен на кладата през 1111 г. в Константинопол, защото не се е отказал от прогресивните си идеи.