Лили Минока и ролята й за развитието на здравните грижи в индианските общности в САЩ от 19 век

От 1876г.

Лили Роза Минока била родена през 1876 година в резервата Сейнт Рийджис в северните части на американския щат Ню Йорк. Майка й била от индианското племе мохок, а баща й бил лекар-квакер от Филаделфия, практиката на когото го отвела именно в споменатата по-горе индианска общност. След като майка й починала по време на раждането, лекарят позволил на дъщеря си да израсне при роднините си в резервата (по майчина линия), докато стане достатъчно голяма, за да посещава училище. Когато все пак навършила на пет години, двамата заминали за Филаделфия, където момичето постъпило в девическо училище – института "Греъм". Макар че, както признава в свое изказване по-късно, в началото Минока срещнала сериозни трудности да се адаптира в училището, тя бързо показала, че притежава много умения и таланти.

След като завършила гимназия, Лили осъзнала, че много би желала да се посвети на сестрински грижи и да стане медицинска сестра. Баща й обаче настоявал тя да последва стъпките му и да следва медицина. След година престой в манастир, който я вдъхновил да приеме католицизма, през 1899 година тя завършила женския медицински колеж в Пенсилвания. Веднага след това д-р Минока започнала стаж в Женската клиника – колеж, предоставящ медицински услуги за хора в неравностойно положение. Паралелно, младата жена, заедно със състудентката си Франсис Тюсон, установила частна своя практика и работила в института Линкълн /интернат за деца от индианските общности/. По същото време лекарката се запознал с Чарлз Хил – фермер от племето Онайда от резерват, намиращ се в Уисконсин. Двойката сключила брак и се преместила да живее в съответния резерват. Въпреки че бил против това жена му да се изявява в традиционно мъжко поприще, Роза продължила да лекува.

Промяната, разбира се, съвсем не била лесна. Във Филаделфия животът на д-р Минока бил прилично уреден, а в резервата тя трябвало да усвои редица нови неща от бита там, усложнен от не съвсем добрите условия на живот. Много скоро след пристигането си при племето, докторката осъзнала и нещо доста обезпокоително: че в региона се усеща сериозен дефицит на адекватни медицински услуги. Първоначално, обитателите на резервата не й се доверявали, но по-късно тя успяла да ги "спечели", запознавайки се в дълбочина с техните обичаи и навици. И още: превърнала се не само в любимия им лекар, но също и в приятел.

През 1916 година, след като мъжът й починал от остър апендицит, Лили останала сама в отглеждането на шестте си деца, подпомогната финансово от скромното наследство от баща й. Когато лицензираният лекар на градчето заминал да живее на друго място през 1917г., Роза останала единственият специалист, който поел здравната грижа за хората в резервата.

Тъй като не притежавала официален лиценз да практикува в Уисконсин, Минока се договаряла със свои колеги от Грийн Бей, за да осигурява медикаменти на своите пациенти и да задейства приема им в болнични заведения, в случай на нужда. По същото време в региона върлувала епидемия от инфлуенца и лекарката направила всичко по силите си да спре разпространението на инфекцията. Междувременно, тя асистирала на раждания и организирала лекции на различни здравни теми – за превантивна медицина, за хранене и за хигиена. Тридесет и пет години след завършване на образованието си в Пенсилвания, тя покрила необходимите медицински тестове и получила официален лиценз да практикува лекарската професия /макар че на този етап едва ли вече й била необходима/.

Въпреки че през 1946-та преустановила домашните си посещения на пациенти, д-р Минока-Хил продължила да преглежда в дома си. Освен това, тя продължила да не взима такси за медицинските услуги, които предлагала. Тя получила била награждавана многократно и получила уважението на много свои колеги.