Литотимията и литотрипсията от 16 до 18 век - предпоставки за развитието на манипулациите

От 1727г.

От средата на шестнадесети до осемнадесети век хирургическата практика по отстраняването на уринарни камъни бележи известен технологичен напредък. Появява нова марка от ръчно изработени инструменти за премахването и раздробяването на уринарни камъни, изработвани от "специалисти", които изучавали лечебното изкуство чрез чиракуване.

След тези майстори (които не само разработват инструментите, но и извършват литотомии с тях) се отличават традициите на семейство Коло, което в продължение на няколко столетия налага монопол над инструментите за извършване на литотомия във Франция. Те се ползват с отлична репутация в кралския двор. Осемте последователни поколения на фамилията пазят в тайна метода, по който извършват странична перинеална литотомия. Въпреки това, Франсоа Коло внася известна яснота по въпроса как се прилага процедурата през 1727 г. Това чувство за конкуренция, подозрителност и ревност към достиженията на околните е повсеместно характеризира общностите на професионалните майстори-литотоми, а явлението е задвижвано допълнително от желанието за голяма и доволна от услугите клиентела, която внася печалба и носи слава.

Към края на седемнадесети век гордостта, имиджът и доброто име на фамилия Коло биват оспорени и предизвикани от Франсоа Толе. Той написва книга, посветена на хирургичната манипулация през 1682 г. Толе първо използва метода на Авъл Корнелий Целз, но вместо с термина "Apparatus major", той нарича техниката си „grand appareil”, която, прилагана от него, не само се утвърждава, но и достига върха на своята слава.

Основно нововъведение в практиката на литотомията е внесено в края на седемнадесети век от пътуващ, недипломиран майстор на литотомия, на име Жак де Булио (1651-1714), известен като Фрере Жак. Като един от най-колоритните персонажи в историята на литотомията, той се ражда беден и има само начално образование. Въпреки това, той може би е единственият литотомист,  увековечен от добре познато детско френско стихче. В началото на живота си, той е чирак на италиански хирург, от когото е изучил методите на „petit appareil” и „grand appareil”. Около 1690 г. той извършва множество литотомии като пътуващ хирург в южна Франция.

През това време той разработва своя собствена техника, която става известна като страничен подход при раздробяването на уринарните камъни. Тази негова операция постига много по-задоволителни резултати при възрастни, отколкото Целзовия подход. Нещо повече, тя позволява по-добър достъп до пикочния мехур, нанасяйки много по-малко травми на тъканите.

Подходът, при който разрезът се прави в срединната линия, обикновено, е сравнително безопасен за употреба при малки деца и младежи, но често е много опасен, когато се прилага на възрастни пациенти. Използвайки този метод, дори със слабите си познания по анатомия, Фрере Жак постига забележителни успехи по време пътуванията си. Името му става известно на майсторите на медицинските инструменти в Париж, които решават да изпробват уменията си, като наблюдават как французина отстранява камък от пикочния мехур. Той издържа „строгия” тест. Така Фрере Жак и неговият метод се превръщат в най-новата медицинска мода. Той беше представен в обществото и след няколко показателни за метода му успехи Жак започва да оперира в болниците в Париж. За съжаление успехът му не трае дълго. След като няколко последователни  пъти Фрере Жак губи пациенти на операционната маса, мнението за професионализма му коренно се променя и той е заточен извън Париж.

Въпреки това, Фрере Жак продължава да работи, пътува и прилага литотомии в Холандия, и то - със значителен успех. За пореден път, слуховете за неговата работа достигат до Парижката медицинска общност и той отново е приветстван в Града на любовта. Именно там един уважаван френски медик вижда големия потенциал в техниката на неукия Жак. Той пожелава да го обучи и да му предаде по-детайлни познания в областта на анатомията. Преди да вземе решението си, лекарят е убеден в идеята, че за да извърши манипулацията, Жак фиксира шийката на пикочния мехур. Оказва се прав. Модифицирана от дипломирания лекар и неукия му колега, литотомията бележи най-големия си напредък.

Впоследствие Фрере Жак прилага операцията на трийсет и осем пациенти във Версай. Никой от тях не издъхва по време на манипулацията, а след нея – се радва на сравнително добро здраве, а това е забележително постижение. В крайна сметка бруталната „grand appareil” е заменена от по-проста и безопасна техника на Фрере Жак, а голяма част от другите методи, използвани през XVI век, биват модифицирани спрямо нея.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на литотомията