Личности и факти, повлияли на развитието на руската онкология от 18 до 20 век – част 4

От 1806г.

През XIX век. руската клинична онкология започва да се развива с бързи темпове. Лекарите (които обикновено са и хирурзи) дават началото на нови клонове в онкологията – усъвършенстват се оперативните манипулации за лечението на раковите заболявания на гърдите, хранопровода, стомаха, белия дроб, дебелото черво и ректума. Руските лекари са имат огромен принос за развитието на специалността, освен това, много от тях са пионери в разработването на нови хирургически техники.

Факти и детайли за достиженията в руската онкология от 19 век

В началото на 19 век руските хирурзи се стремят да утвърдят някои животоспасяващи хирургични манипулации, за да третират раковите заболявания. И така, през 1806 година д-р Я. Вилис препоръчва при рак на гърдата да се премахне цялата млечна жлеза с част от големия гръден мускул. Доктор И. Ф. Буш (1807) пък счита, че премахването на гърдата не е необходимо, когато жлезистата тъкан е все още мобилна и когато няма метастази сред регионалните лимфни възли. Медикът Ю. Шимановски (1865) препоръчва е на мнение, че при отстраняване на гърдите, задължително следва да се премахват и лимфните възли, а през 1878 година д-р Н. Студийски (подобно на своя предшественик д-р Холстед) разработва нов метод за радикална мастектомия. Той предлага операциите да се прилагат още в съвсем ранните етапи на онкологичното заболяване, когато туморната находка е все още малка и (евентуално) са засегнати единични лимфни възли. Той вярва, че при оперативната манипулация трябва да се отстрани голямо количество мастна тъкан, разположена под кожата. На премахване подлежат и фасцията, мускулите, аксиларните и надключичните лимфни възли, а ако е нужно се извършва и резекция на субклавиалната вена.
Ако трябва да обобщим, то ще кажем, че за руските хирурзи основен приоритет в началото на 19 век е усъвършенстването на радикалните хирургически манипулации  по отстраняване на раковите образувания.

При туморите на долната устна, руските учени разработват новаторски (за времето си) методи за лечение и изследване на туморните метастази. Още през 1856 г. П. Заблоцки пръв съобщава притеснителния факт, че ракът на долната устна засяга винаги шийните лимфни възли. През 1894 година д-р М. Ратулски, който работи в клиниката "Статистика и клиника рака губ" препоръчва да се премахват регионалните лимфни възли, дори и в случаите, когато не се наблюдават метастази сред тях. Руските лекари С. Любин (1907) и В. Вознесенски (1908) провеждат подробно проучване на лимфната система. Те се надяват да открият отговор на въпроса какво може да допринесе за въвеждането и утвърждаването на по-добри и щадящи методи в хирургичното лечение на раковите заболявания в тази област.

Въз основа на техните проучвания д-р Р. Ванах (през 1911 година) разработва и предлага нов вид оперативна манипулация за отстраняването на лимфните възли, разположени в долночелюстната област. По-късно хирургичната процедура, изпълнена за пръв път от д-р Х. Р. Банах, бива радушно приета и започва да се провежда в клиниките по целия свят (изпълнява се и към днешна дата).
Значителен принос за развитието на коремната онкологична хирургия през XIX век има д-р Китаевски (1881), който извършва за пръв път в Русия стомашна резекция на раково образувание. През 1888 година д-р С. Калачевски в Одеса прави първата резекция на язва на стомаха. По-късно руската коремна онкохирургия бива повлияна и оформена от работата на д-р Богавски и (1894) и редица други видни руски лекари.

Вижте пета част

По статията работи: Виктория Милова