Лудостта на френския крал Шарл VI, който вярвал, че е направен от стъкло и отказвал да се къпе

От 1368г. до 1422г.

В кралството на франките винаги е имало луди, дори още при възникването му през V в. Първият френски крал вероятно също не е бил съвсем наред с главата – твърди се, че Хлодвиг I (наричан от французите Кловис), полудява, след като открадва ръката на един мъртъв мъченик. Състоянието на правнука му Хилдерих III (633-657), вероятно е още по-сериозно, тъй като го наричали "идиотът". Робер Клермонски (1256-1318), предшественик на Бурбоните, получава няколко удара с ковашки чук в главата по време на турнир и става особено раздразнителен и психотичен. Болнавият крал Шарл IX (1550-1574) е психически нестабилен садист с моментни изблици на ярост и лудост. Но несъмнено най-луд от всички френски крале е Шарл VI.

Шарл VI Лудия е крал на Франция от 1380 г. (когато е на 12 г.) до смъртта си пред 1422 г. – по време на 100-годишната война с Англия. Той е мечтател и обичащ удоволствията сантиментален младеж, на който бързо се налага да стане мъж. 

Вероятно се сещате, че в момент (всъщност четири десетилетия), в който страната ти се бори с нещо, наречено "стогодишна война" (която всъщност продължава цели 116 години), е много злополучно, ако мъжът, стоящ на трона, се казва Лудия Шарл. Освен ако под "луд" не се разбира наистина ядосан. Но случаят не е такъв.

През 1392 г. Шарл се разболява от мистериозна болест, в следствие на която му опадат косата и ноктите. Той се възстановява много трудно и от време на време получава пристъпи на треска и неадекватно поведение. В един подобен момент на умопомрачение по време на хайка из горите, в преследване на беглец, опитал се да убие един от съветниците му, Шарл VI напада собствените си рицари и дори успява да убие някои от тях, докато те успеят да го задържат и върнат в замъка. Заключението, до което стигат, е, че вероятно кралят е под извънреден стрес, тъй като това е първия път, когато Шарл демонстрира признаци, че не е съвсем наред с главата.

През 1393 г. След един инцидент, при който случайно кралят и още няколко човека се подпалват, Шарл получава втора сериозна психическа атака. Хирург пробива няколко дупки в черепа му, за да освободи налягането в мозъка му. След процедурата Шарл получава временно облекчение, но за кратко. Осъзнавайки нестабилното си психическо състояние, Шарл моли приближените си да му отнемат камата, защото не е сигурен на какво е способен. Според някои лекари и свещеници, кралят е жертва на магия, поради което в ситуацията се намесва и екзорсист, но без никакъв ефект.

През следващите няколко години Шарл преминава през различни странни епизоди, в които забравя имената на хора, включително на близки до него лица, и дори факта, че е кралят на Франция. Твърдял, че се казва Жорж и освен това се случвало да бяга из замъка, представяйки си, че е вълк, и да вие срещу хората. Буквално полудявал (недумай), когато някой го докосне, защото смятал, че е направен от стъкло и ще се счупи. Поради тази причина той настоява в дрехите му да бъдат поставени железни прътове, които да го предпазват от удари и "счупване".

В продължение на няколко месеца през 1405 г. Шарл отказва да сменя чаршафите си, да се къпе и да се бръсне, поради което си навлича кожни проблеми и въшки. Лекарите решават да му приложат шокова терапия – няколко мъже с боядисани в черно лица се скриват в стаята му и го стряскат. В интерес на истината, тази терапия дава резултат поне за няколко седмици.

До 1407 г. съпругата на Шарл продължава да изпълнява съпружеските си задължения, докато състоянието и шизофренията му не се влошават и тя започва да изпитва страх за живота си. Решава проблема по много лесен начин – наема младо красиво момиче, което да заеме мястото й.

В крайна сметка лудостта и глупостите на Шарл достигат до такава степен, че във Франция избухва гражданска война – като претенденти за властта се изявяват брат му и първият му братовчед. Само си представете – война, която избухва по време на друга война. Тези вътрешни междуособици позволяват на вражески държави като Англия да нападнат Франция без жалост и до края на управлението на Шарл VI, голяма част от монархията е окупирана от чужди сили. Със сигурност кралят е могъл да направи нещо по въпроса, но нали се сещате, единственото, което го интересува в този период, е да се пази от нечие докосване.

Специалистите предполагат, че причините за лудостта на Шарл V се крият в мистериозната болест, която той прекарва през 1392 г. Те смятат, че заболяването може да е тиф или енцефалит. Енцефалитът би могъл да обясни странното поведение на Шарл и симптомите му, подобни на шизофрения.

Другата възможност е френският крал да е страдал от порфирия – наследствено заболяване на кръвта, характерно за кралските особи, които често са плод на кръвосмесителни бракове. Или някой да се е опитал да го отрови, като токсинът сериозно да е увредил когнитивните му функции. За съжаление, вероятно никога няма да разберем, а Шарл ще си остане в историята с прякора "Лудия крал".

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на монарсите, управниците и други известни личности, страдали от психически заболявания