Люси Хобс: първата жена зъболекар в Америка

Люси Биамен Хобс била родена през март 1833 година в Констейбъл, Ню Йорк, и била седмото дете в семейство с общо 10 деца. В началото на кариерния си път момичето определено не възнамерявало да се занимава със стоматология, а искало да стане учител. И понеже от малка била личност, която сбъдвала целите и стремежите си със замах, през 1849 година младата жена се преместила в Мичиган, където се отдала на педагогическата професия в период на цели 10 години. Когато това десетилетие изминало /разбира се – неусетно/, Биамен решила, че е време да се преориентира професионално и заминала за Охайо, за да се сдобие с научна степен по стоматология. Подобно начинание обаче не се разминало без препятствия. Заради пола й управата на две висши учебни заведения й отказали да я допуснат да учи в тях. Макар и разочарована от неуспеха, Люси не се изкушила да се откаже от мечтата си. Тя имала късмета да се запознае с д-р Самюел Уордъл, който се съгласил да я обучава и я поканил да чиракува при него в новия му офис. През 1861 година, на 28-годишна възраст, Хобс стартирала собствена зъболекарска практика.

На следващата година зъболекарката се преместила в Айова, ставайки член на тамошната стоматологична общност. Тъй като вече си била спечелила доверието на представителите на колегията, а и поради факта, че в академичните среди започнали да се допускат дами, Люси била приета в стоматологичния колеж в Охайо – второто учебно звено по дентална медицина в страната. Така, през 1866 година тя станала първата жена в Америка, сдобила се с докторска степен по стоматология. В свои съхранени писма американката признава, че много нейни познати са били удивени от избора й да изостави съдбата на домакиня и да търси професионална реализация.

Впоследствие дамата се преместила отново, този път – в Чикаго, където сключила брак с ветерана от Гражданската война Джеймс Мъртъл Тейлър. Интересното е, че Люси "запалила" мъжа си по зъболекарската професия и дори го обучила да бъде професионалист в нея. През 1867 година двойката се озовала в Лоурънс, където поставила началото на продуктивна и много успешна съвместна дейност. Съпрузите работили почти две десетилетия заедно, а когато през 1886г. Тейлър починал, Люси се пенсионирала /но не завинаги/. Остатъка от живота си тя запълнила с благотворителна дейност, както и в подкрепа на социални каузи, най-вече в името на предоставяне на по-големи права на жените. През 1895-та американската стоматоложка подновила практиката си и така – до края на живота си, през 1910г. 

Към днешна дата, Американската асоциация на жените зъболекари дава специална награда, носеща името на Люси Хобс Тейлър, на онези дами, проявили се в областта.