Маргарет Бълкли: първата жена лекар във Великобритания, представяла се 56 години за мъж в името на медицинската професия

През 1829 година в южно предградие на Кейптаун (Южна Африка), крехък на външен вид лекар с червена коса подготвил инструментите си за извършване на сложна за разглеждания период хирургическа процедура – т. нар. цезарово сечение. След като преценил, че контракциите са непоносими и, че рискът за майката е голям, д-р Джеймс Бари – хирург на кралската английска армия, решил, че друг избор няма, освен да извади новороденото от утробата на майката по хирургически път. Преди сам да се захване с въпросната интервенция, Бари бил чел за само три подобни случая, завършили с успех, но никой от тях не бил осъществен на територията на Британската империя. Лекарят обаче разполагал с нещо, с което повечето медици от разглеждания период не можели да се похвалят. "Като оставим настрана опитността му в акушерството, той имал тайно предимство.", коментират Мишел дьо Прийз и Джереми Дронфийлд, проучвали живота и кариерата на доктора. "Никой практикуващ лекар или хирург в света [през 19-ти век] не знаел от личен опит какво е да родиш дете".

Приема се, че Джеймс извършил първото успешно цезерово сечение в Британската империя. Освен в Южна Африка, той се изявявал по цялото земно кълбо и, в крайна сметка, се сдобил със статут на главен инспектор – втория по висота медицински пост в британската армия.

Въпреки постиженията си, тайната на специалиста била съхранена близо 100 години, а именно – тази, че, всъщност, Джеймс Бари бил… жена. Родена в ирландското градче Корк, тя се казвала Маргарет Анн Бълкли и се преобразила в Джеймс Бари, когато била само на 20 години. В началото на 19-ти век момичето се представило на мъж, защото, единствено скривайки пола си, то можело да учи в университета в Единбург, получавайки по-късно възможността да практикува медицина. Впечатляващ е фактът, че мъжкото си амплоа Бълкли изпълнявала цели 56 години, а тайната й била разкрита чак след смъртта й. Нещо повече, споменатото превъплъщение се приема за най-дългата промяна на полова идентичност в историята и, за съжаление, Маргарет била запомнена най-вече с него, вместо с медицинските си постижения.

Впрочем, Анн едва ли щяла да изпълни плана си толкова успешно, ако едно, иначе трагично, стечение на обстоятелствата в живота й не й помогнало. През 1806 година чичо й – Джеймс Бари /името на когото присвоила/, починал, завещавайки й немалко наследство. С получените пари и с нова идентичност, през 1809 година девойката започнала да учи медицина в университета в Единбург, който по същото време бил изцяло мъжка учебна институция. "Прероденият" Джеймс Бари бил много прилежен студент. Той изучавал разнообразни специалности, между които анатомия, хирургия, ботаника и акушерство. През 1812-та обаче "младежът" бил изправен пред сериозен риск да не завърши обучението си, тъй като университетската управа се опитала да забрани явяването му на финалните изпити, в резултат на подозрения, че е малолетен, а може би - че е жена. В крайна сметка, Маргарет все пак успяла да се яви на дипломната си защита, свързана с проблемите и третирането на бедрената херния. По този начин тя се превърнала в първата жена /макар и по документи - мъж/, получила медицинска диплома във Великобритания.

През 1813 година Джеймс се присъединил към медицинското звено на британската армия. Историята мълчи по въпроса за това как дамата е успяла да покрие сериозните физически тестове и изисквания. Говори се, че влиятелен приятел на покойния й чичо й помогнал във въпросното начинание. През 1815 година Бари бил назначен в ръководна роля, за колониален медицински инспектор, в колонията Кейп, Южна Африка.

В крайна сметка, Маргарет Анн Бълкли последвала и сбъднала мечтата си да бъде лекар, преодолявайки половите ограничения на времето си. Близо половин век преди Елизабет Гарет /прочула се като първата квалифицирана лекарка във Великобритания/, Бълкли упражнявала медицинската професия, макар и в... дрехите на мъж.