Марта Елиът и ролята й за развитието на педиатрията през 20-ти век

От 1891г.

Марта Мей Елиът била родена в Дорчестър, Масачузетс, през 1891 година. През 1918 година младата жена се сдобила с медицинска диплома от престижния университет "Джонс Хопкинс". Надеждата й била впоследствие да получи възможността да стажува във въпросната институция, но, за нейно голямо съжаление, не била приета. Така, професионалният й път я отвел в Бостън – първоначално в болницата "Питър Бент Брингам", а в периода от 1919 до 1920 тя се изявявала в детското лечебно заведение "Сейнт Луис".  

Малко по-късно Марта станала завеждащ лекар на току-що създаденото педиатрично отделение в болницата "Ню Хейвън" към Йейлското училище по медицина. Съвместно с ментора си и колегата си Едуардс Парк, Елиът инициирала голям брой проучвания, свързани с рахита в ранна детска възраст, засягащ костната система на мъниците и възпрепятстващ нормалното им развитие. В началото на двадесетте години на миналия век двамата специалисти доказали важната терапевтична роля на витамин D, рибеното масло и излагането на слънце като добра превенция срещу състоянието. През 1924 г. американката била назначена за ръководител на педиатричната дирекция към Бюрото по детско и майчино здраве във Вашингтон. Така, една седмица в месеца Марта трябвало да пътува до американската столица, като, едновременно с това, тя продължавала да изпълнява съвестно задълженията си в болницата "Ню Хейвън". Десетилетие по-късно, през 1934 г., когато била повишена в помощник-началник на Бюрото по детско здраве, тя окончателно се преместила да живее във Вашингтон.

През Втората световна война Елиът била изпратена в Англия, за да проучи влиянието на отбранителните дейности върху психическото и физическото състояние на децата там. През 1942-ра американката публикувала доклад, в който предложила адекватни мерки за защита на малчуганите в хода на военните действия. Междувременно, лекарката ръководила специална програма за осигуряване на медицинска грижа за съпругите и децата на американските военни. В рамките на четири години Конгресът отпуснал близо 130 милиона долара да обучи специалисти и да ги изпрати в болниците, клиниките и дори в домовете на хората - там, където имало нужда от тях. За тази си дейност през 1948-та Елиът била наградена с престижната награда Ласкър. След войната Марта била част от американската делегация на Световната здравна асамблея – първоначалната инициатива, дала "живот" на Световната здравна организация (СЗО). На практика, американката била единствената жена, подписала учредителния документ за основаването на СЗО. Елиът посетила 13 европейски страни в опит да проучи нивото на здравна грижа за децата в тях, а през 1949-та напуснала Бюрото за детско здраве, за да служи като асистент на главения директор на Световната здравна организация. Две години по-късно се върнала на родна почва и оглавила Бюрото по детско здраве във Вашингтон.

Марта Мей Елиът била награждавана многократно за своята дейност, тя била удостоена с престижната награда на Американската педиатрична общност – медал "Хауланд", през 1967г. След пенсионирането си през 1960-та инициативната дама продължила да работи за СЗО, а също и за УНИЦЕФ, пътувайки в много страни в Азия и Африка и обучавайки в здравна култура населението в тях.

Тя безспорно била личност, допринесла много за развитието на педиатрията не само в САЩ, но и в световен мащаб.