Масовата стерилизация на индийското население, инициирана преди 40 години от Индира Ганди

От 1975г. до 1977г.

Преди 42 години Индира Ганди, тогавашният министър председател на Индия, получава от индийския президент правото да управлява с декрети. Тя незабавно обявява извънредно положение в страната и отменя много граждански права, което позволява на правителството да премине към насилствена стерилизация на милиони индийски мъже и жени през следващите 21 месеца. Причината – нарастващото с главоломни темпове население на страната, особено в по-бедните райони. Но опитът за контрол на популацията се оказва горчив.

Обществените власти масово са мобилизирани, за да се организира широкомащабната кампания за стерилизация. Тя е извършена на принципа "принуждаване и убеждаване", като разбира се с фокус върху първото.  

В различните щати се използват различна тактики. На хората в Раджастан с повече от три деца е забранено да поемат държавни постове, освен ако не се стерилизират. В Мадиха Прадеш властите спират водата за напоителните системи, докато селата не изпълнят необходимите квоти за стерилизация. В Утар Прадеш на учителите е съобщено, че ако не се стерилизират, ще загубят една месечна заплата. Министерството на здравеопазването в Утар Прадеш задържа заплатите на служителите си, докато не бъде изпълнена нужната квота. В щата Бихар властите спират хранителните дажби на семействата с повече от две деца. Местното правителство отказва да финансира изграждането на крайно необходим селски кладенец, докато 100% от фертилните двойки не бъдат стерилизирани.

Засвидетелствани са и много по-брутални методи за склоняване на населението към стерилизация. В едно мюсюлманско село в щата Харяна, мъжете са обградени от полицията, за да бъдат принудени да се подложат на стерилизация.

Подготовка за извършване на вазектомия

"Селяните на Утавар бяха стреснати в съня си от високоговорители, по които нареждаха на мъжката част от населението – всички над 15 години – да се събере на автобусната спирка на главния път за Ну-Ходол. Когато те се появиха, откриха, че цялото село е обградено от полицията. Полицаите влязоха в селото, за да проверят дали някой не се спотайва… както разказват селяните, мъжете на пътя били разделени на групи… и били откарани от там към клиники, за да бъдат стерилизирани."

Мюсюлманите заедно с неграмотните и ниските класи от населението на страната са подложени на непропорционална стерилизация. На мъжете се прави вазектомия, а на жените се връзват фалопиевите тръби.

Между 25 юни 1975 г. и март 1977 г. около 11 милиона мъже и жени биват стерилизирани в цялата страна. На други 1 милион жени са поставени вътрематочни спирали.

Стерилизациите се извършват на конвейер, много бързо, невнимателно и в нестерилни условия. Състоянието на вече стерилизираните индийци не подлежи на следене и последваща медицинска помощ. Много мъже и жени умират от инфекции и усложнения. Около 1 800 семейства завеждат съдебни дела за причинена смърт по невнимание, но броят на засегнатите е много по-голям.

Стерилизация на жени в Индия днес

Не след дълго се надига вълна от обществен гняв и недоволство, която довежда до бунтове и размирици. При протести, насочени против "анти-семейното планиране", умират 20 човека, а много повече са ранени. Министър-председателят Индира Ганди призовава за прекратяване на кампанията през март 1977 г. и след отмяната на извънредното положение е гласувано отстраняването й от кабинета.

За съвременния човек от западното общество е трудно да приеме съществуването на подобна неетична кампания, но подобни действия са предприети също така в Индонезия и Перу, а към момента продължават да текат не само в Индия, но и в Китай и Виетнам.

Стерилизацията на хора в Индия е в ход и днес с тази разлика, че властите се съсредоточават върху женската част на населението. Въпреки че извършването на процедурата е много по-лесно при мъжете, жените от своя страна е много по-малко вероятно да изразят възраженията си и да се разбунтуват.

Според официалните данни през 2013-2014 г. са извършени около 4 милиона стерилизации, като броят на стерилизираните мъже е по-малък от 100 000. Регистрираните смъртни случаи между 2009 и 2012 г. са повече от 700.

Какво ли е чувството, че никога няма да оставиш потомство, частица от себе си, завет? Стигат ли две праскови и две череши?

по статията работи: Величка Мартинова