Мастикс - медицинската дъвка, позната от древни времена
Ако си мислите, че обикновената, добре позната дъвка се е появила през 19 или 20 век, сте в грешка. Още от древността хората са намирали начини да поддържат устната и зъбната си хигиена - правели са четки за зъби от животински косми, търкали са зъбите си с натрошени яйчени черупки и други подобни. Но дъвката е може би най-старото пособие за освежаване и почистване на устата. Освен за поддържане здравето на устната кухина тя е изпълнявала и други цели - като лечебно средство.
Появявата на дъвката първо като лечебно средство
Доказано е, че под една или друга форма дъвката съществува още от неолита. Така наречените естествени дъвки, правени предимно от дървесни смоли, са били познати в много култури по света. За разлика от съвременния продукт, който се използва предимно за освежаване на дъха и за правене на балони, древната дъвка служела най-вече за медицински цели. Установено е, че най-старият продукт, използван за дъвчене, датира отпреди 9000 г.
Хилядолетия преди нас древните хора срязвали кората на дърветата, събирали образуващата се смола и после я използвали за дъвчене или за други лечебни цели. Скандинавски археолози са открили дъвка със следи от зъби по нея, направена от брезови кори, на повече от 6000 г. Тя била употребявана при зъбобол.
В Южна и Северна Америка най-популярният материал, който се използвал за дъвчене, било вещество, извличано от дървото саподила. То се наричало чикъл (chicle) и заради множеството полезни съставки, които съдържа, се препоръчвало за утоляване на глада и жаждата. Ацтеките и маите го ползвали още при стомашни проблеми, за освежаване на дъха и много други приложения. Тези народи имали дори строги правила кой, кога и къде може да дъвче чикъл. На децата и самотните жени било позволено да го ползват на обществени места, омъжените жени и вдовиците трябвало да го ползват насаме, а мъжете не бивало никой да ги вижда, че дъвчат чикъл и те го правели тайно.
Индианците пък в Северна Америка предпочитали смолата от смърч и дори европейските заселници, които започнали да пристигат на континента, приели традицията от местното население за дъвчене на смърчова смола. И така до 1848 г., когато се появява първата дъвка за продажба, разработена от Джон Къртис. Той приготвял продукта чрез кипене на смола от смърчово дърво.
Медицинската дъвка "мастикс" - сълзите на Хиос
Гърция е страна, която пази вековните си традиции и се слави като първоизточника на много от духовните, културни и научни достижения на човечеството. Тя също не прави изключение от други народи, които са записали в историята своите познания и приложения на природен продукт като медицинската, лечебната дъвка. Нещо повече - успяла е да го запази и да го превърне в поминък за част от своето население.
Има един остров, който се намира в Егейско море. Той се нарича Хиос и на него расте едно малко съкровище - вечнозеленото дърво Pistacia Lentiscus var. Chia. Така нареченото мастиково дърво вирее в цяла Гърция, среща се и в Турция и в някои от страните от Близкия изток. Но в южната част на Хиос то е единствено по рода си, ендемичен за острова сорт. Тези дървета, наричани още лентиск, изпускат при разрязване на кората им ароматна смола, придобила вече световна известност. За нейното назоваване се използват различни имена, които вече са се наложили - mastix, mastic, mastiha, mastika, masticha, mastica.
Мастиковото дърво и неговите свойства са споменават още от 5 в. пр.н.е. Пръв за него говори Херодот, след това Хипократ, Гален и Диоскорид свидетелстват за неговите лечебни сили. Дори древноримският учен и историк описва дървото в своята "Естествена история" ("Naturalis historia").
Легендата разказва, че мастиковите дървета започнали да плачат за Агиос Исидорос, който бил жестоко измъчван от римляните.
От векове мастиковите дървета на Хиос се култивират и тяхната смола е била в центъра на раздори и повод за много нападения и завоевания. Двадесет и четирите села, образуващи мастихохория (населените места, занимаващи се с отглеждане, събиране и продаване на мастикс), и до днес са запазили своята почти непристъпност. През 14 в. Византийската империя предоставя управлението на о. Хиос на генуезците от 1304 до 1566 г. За това време производството на смолата е систематизирано, на хората е предоставена защита от пиратите срещу предоставянето на монопол върху търговията с продукта. Селата били заобградени от високи стени с порти, които се отваряли сутрин и се заключвали вечер.
През 16 вечер о. Хиос преминава в ръцете на османците, които държат изключителните права върху продажбата на мастикс до 1840 г. След тази година на местните е разрешено сами да търгуват със смолата, а на османците изплащали данък.
През 19 в. поминъкът постепенно започнал да запада заради ниската стойност на мастикса и от създадената индустрия не останало почти нищо. Това продължило до 1938 г., когато собствениците на дърветата и на смолата се обединяват и сформират Асоциация на производителите на Chios Gum Mastic. И до днес организацията е единствената институция, която е упълномощена да управлява търговията с мастикс от о. Хиос.
По какъв начин се получава ценната смола и за какво се ползва
Методът, чрез който производителите се сдобиват с ценната смола, малко се е видоизменил от Средновековието насам. Поради тази причина през 2014 г. ЮНЕСКО взима решение да включи отглеждането на мастиковите дървета и събирането на тяхната смола в Списъка на нематериалното културно наследство на човечеството.
Смолата се добива като хората нарязват по специфичен начин кората на дърветата и те започват да отделят веществото, за да излекуват получените рани. Изчаква се излезлите "сълзи" да се втвърдят и се събират рано сутрин преди слънцето да ги е размекнало. Трудоемката работа продължава с обработването и почистването на ръка на малките топченца.
През 60-те години на 20 в. се създава така наречената медицинска дъвка, в основата на която е лечебната смола мастикс. Продуктът от древни времена се ползва в медицината, при изготвянето на лекарства, в козметичната и кулинарната сфера. Прилага се като средство за профилактика на храносмилателни проблеми, за освежаване на дъха, против настинка.
За какво може да бъде полезна медицинската дъвка мастикс
Продукти свързани със СТАТИЯТА
МАСТИКС * 10 г
ХРИСТИНА ПОДМЛАДЯВАЩ ДНЕВЕН КРЕМ С МАСТИКС 50 мл
Е ЛЕК АНТИ ЕЙДЖ СЕРУМ С ЛАКЕСИС 30 мл
Нов ПРОМОНУРС БИЛКОВА ПАСТА ЗА ДЕТОКС 240 г 313011
Нов ПРОМОНЕСТИ ДАНТЕ НАТУРАЛЕН САПУН ЕМОЦИИ В ТОСКАНА СРЕДИЗЕМНОМОРСКО ДОКОСВАНЕ 250 г
СОЛГАР БОСВЕЛИЯ капсули * 60
СТАТИЯТА е свързана към
- Мастикс - ползи и приложения на медицинската дъвка
- Амброво дърво, Ликвидамбър, Американска сладка дъвка
- E904 Шеллак
- Кока
- Бяло подъбиче
- Енчец, Жълт енчец, Горски енчец, Златна пръчица, Златник
- Босвелия, Тамяново дърво, Индийски тамян
- Сибирски кедър, Сибирски бор, Сибирски кедров бор
- Лиственица-европейска
- Градински чай, Салвия, Какула, Конски босилек
Коментари към Мастикс - медицинската дъвка, позната от древни времена