Медикаменти срещу диабет от началото на 20 век, заменили традиционната билкова терапия

От 1922г.

Въвеждането на инсулина в медицинската практика в началото на 20-те години на 20 век определено е променило качеството на живот на немалко пациенти, заболели от диабет. Освен това, изследователите мечтаели да открият нови успешни перорални медикаменти, които да оказват известен контрол на нивата на кръвната захар.

Мечтата на учените се реализирала през далечната 1950 година, когато на фармацевтичния пазар били представени първите два нови класа лекарства (тези на сулфонилуреите и бигванидините), които не само че успели бързо да се наложат, но и да се превърнат във важна част от популярните медикаменти за третирането на неинсулинозависим за диабет. За съжаление, известно време след триумфа на сулфонилуреите на пазара, станало ясно, че тази терапия стимулира панкреаса да произвежда повече инсулин, но по този начин често можело да се предизвика появата на хипогликемия.

Бигванидините пък са съединения, свързани с гуанидина, които е изолиран в естествено състояние от растението Galega officianalis (известно и като Жаблек, Конски ребра, Диво салкъмче, Ребрикащ; може да се види на снимката по-долу), което в народната медицина било утвърден лек за диабет. Този клас лекарства подпомагали способността инсулина да се усвоява в клетките, понижавайки нивата на кръвната захар.

Броят на патентованите билкови лекарства, за които се считало, че са способни да лекуват диабет, били на разположение на фармацевтичния пазар на САЩ още в края на 19 и началото на 20 век. Много от тези билкови лечебни препарати били предназначени за пациентите с бъбречни и уринарни заболявания (все пак, в миналото се е считало че, диабетът е заболяване на отделителната система), но се срещали и такива като "Warner’s Safe Diabetes Cure", които се разпространявали специално за третирането на диабет.

Формулите на тези билкови медикаменти обикновено се пазели в тайна, но най-често съставките, използвани за лечение на диабет, включени опиати, бромиди, мораво рогче, арсен. В края на 19 век, след като учените започнали да осъзнават каква е връзката между функцията на задстомашната жлеза и диабета, продуктите, съдържащи панкреасни екстракти станали широко разпространени.

Въпреки всичко, сред най ефективните мерки за контрол на диабета е стремежът да се води активен начин на живот и да се спазва определен хранителен режим, в който присъстват съвсем малко въглехидрати. В началото на ХХ век била създадена и терапия, базирана на т.нар. лечебен град. Така някои от пациентите, оцелели благодарение на тази диета и допълнителните здравни препоръки, били сред първите, получили животоподдържащия инсулин след откриването му през 1922 година.