Медицината в древен Вавилон – част 1

С термина вавилонска медицина се обозначават лечебните практики и вярвания на древната вавилонска култура. Медицината във Вавилон се развива паралелно с магията и като изключим поставянето на диагноза и прогнозирането на развитието на заболяването, научната основа е малка (и дори и тези практики са наситени със свръхестествени вярвания,подобно на египетската медицина). Като цяло вавилонската медицина разчита повече на магията и заклинанията, отколкото на естественото лечение и предписанията. Тази информация достига до нас предимно чрез асирийските копия на вавилонски текстове, които се смята, че датират от първата половина на II хилядолетие.

Въпреки че вавилонските лекари са записали много рецепти и предписания, по-голяма част от съставките им днес се смятат за неефективни за съответните заболявания. По-голяма част от материалите са използвани на принципа проба-грешка. В допълнение към това, голяма част от леченията, които прилагали вавилонските лекари, са неефективни, тъй като те не са запознати с функциите на голяма част от компонентите на човешкото тяло. Въпреки че дисекциите им разкриват местоположението и вида на много органи, разбирането им за тях се ограничава само с тези познания. Всъщност те смятали, че черният дроб е живителният източник на човешкото тяло, както от физическа, така и от духовна гледна точка. В древните вавилонски песни и поеми вавилонците използват думите "черен дроб", там където ние бихме казали днес "сърце".

Диагностика и предписания

Според археологическите сведения лекарите в древен Вавилон се опитвали да разпознаят и лекуват голямо разнообразие от заболявания, включително чревни смущения, дихателни проблеми, уринарни заболявания, епилепсия и различни психични разстройства. Въпреки това техните диагнози не винаги предлагат естествено обяснение и причини за тези болести. Често те оправдават страданието на пациентите си с намесата на богове и духове, търсят помощта на астрологията или суеверията, за да предпишат правилното лечение. Например авторът на медицинското ръководство Sakikku от 11 в. пр. н. е., което е най-пълния вавилонски текст, пише, че ако на път за дома на пациент лекарят срещне прасе, видът на прасето е показателен за бъдещето на несретника. Ако прасето е черно, състоянието му е сериозно, а смъртта неизбежна, докато бялото прасе прогнозира скорошно възстановяване. Авторът предлага обяснение и за други възможни разцветки на прасетата.

В друга част от текста са изброени симптомите, свързани с болни бъбреци, които включват черна урина, урина като вино и урина като вода и предлага прогноза за всяко едно от тези състояния. Съответно той пише следните прогнози по ред: "той ще умре", "болестта му ще е тежка, но ще се възстанови" и "болестта му ще трае дълго, но ще се възстанови." Подобни писания, свързани с голям брой други заболявания, могат да се открият в безброй текстове, свързани с вавилонската медицина.

Вавилонските лекари

Вавилонската медицина се практикува предимно от два вида лекари: медици и екзорсисти (или жреци). Те работят заедно, за да предложат на пациента както медицинско лечение, така и защита от злите духове, които вавилонците вярват, че оказват отрицателно влияние и влошават човешкото здраве.

Лекарите се занимават предимно с диагнозите, прогнозите и лечението на тялото, включително различни рецепти и предписания, грижи за раните, операции и др. За тази цел не се изискват никакви "дипломи" или доказателства за знанията и уменията на медиците, затова всеки, който твърдял, че е лекар, можел да започне да упражнява тази професия. Докато докторите във Вавилон често приписват обикновени заболявания на свръхестествения свят, магическите лекове си остават в квалификацията на екзорсистите .

Главната роля на екзорсиста е да прогонва злите духове, които се смятало, че са отговорни за много заболявания, и да защитят пациента от бъдещи оплаквания. Наред с медицинското лечение, те използват и много магически заклинания. Типично психическите проблеми също се приписват на демони и ролята на екзорсистите е по-голяма при лечението на психически и психологически заболявания, отколкото тази на лекарите. Въпреки това понякога екзорсистите се изживяват като лекари и поставят диагнози, правят прогнози и предписват естествени средства за лечение паралелно със свръхестествените.

Погрешно е да се смята, че лекарите и екзорсистите са символични фигури в борбата между логичната емпирична наука и свръхестественото. Те вярват в едни и същи неща и ролите им често се застъпват. Хората във Вавилон се отнасяли с по-голямо уважение към екзорсистите, тъй като те имат по-висок социален статус заради религиозните им функции. Да станеш екзорсист в древен Вавилон не било толкова лесно, докато за да станеш лекар просто било необходимо да започнеш да създаваш лекове и мехлеми.

Към втора част тук > > >

по статията работи: Величка Мартинова