Медицината на северноамериканските индиански племена – част 1

От -2000г.

Лечебните традиции на индианците могат да се проследят хиляди години назад във времето. През вековете те се научават да смесват билки, корени и други растения, които лекуват различни заболявания. Но тези природни лекове не са единствените компоненти на индианската народна медицина.

В Северна Америка съществуват повече от 2 000 индиански племена и медицинските практики се различават от племе до племе. Те се състоят от различни религиозни ритуали, церемонии и натрупано през вековете знание в областта. Въпреки че не съществува стандартизация в индианската медицинска практика, повечето племена вярват, че здравето е израз на духа и продължителен процес, състоящ се в поддържане на силата на духа, както физически, така и психически. Тази сила, както и хармонията със самите нас и хората около нас природата и Създателя, пази далеч всяка болест и зло. Всеки човек е отговорен за собственото си здраве и всички негови мисли и действия имат последствия, които се изразяват в лош късмет, различни наранявания и недъзи, както и болести. Само когато хармонията е постигната, здравето на човек може да се възстанови.

Билковите лекове представляват голяма част от лечебните практики на древните индианци, като тяхното въздействие се простира далеч извън границите на физическото, влияйки върху духа и хармонията на цялото тяло.

Билките и другите природни средства, използвани в индианската народна медицина, се събират от околната среда и с тях се приготвят голямо разнообразие от лекове. Понякога някои от необходимите съставки за тези лековити билета не можели да се открият лесно и те се пренасяли и търгували из целия американски континент. Билките и лечебните растения се смятат за свещени.

Голяма част от медицинските традиции на индианците се предават от уста на уста през поколенията и никога не биват записани, поради което много от лековете си остават пълна мистерия. Много малко лечители, предимно от племето Чероки, което развива своя писменост, документират лечебните си знания.

Когато първите европейци стъпват на американския континент преди повече от 500 години, те се изненадват, че местните племена се възстановяват от заболявания и наранявания, които за тях се оказвали фатални. В много отношения индианските лекове са по-добри от познатите на колонизаторите. Но самите индианци не разполагат с лекове за "болестите на цивилизацията" или "заболяванията на белия човек" като дребна и едра шарка, които изтриват от лицето на земята хиляди местни жители през следващите няколко века. Огромно количество знания потъват и в гробовете на индианските лечители. Въпреки загубата на голяма част от медицинските познания на американските племена, част от лечебните практики все пак оцеляват до наши дни. Много съвременни лекарства са основани на растения и билки, използвани от индианците хиляди години наред. Повече от 200 растения, възприети от традициите на древните американци, се използват и до днес във фармацията.

Духовността и връзката й с медицината

Главната разлика между древната индианска медицина и съвременните лечебни практики, се състои в експлоатирането на духа и света на духовете в самия процес на лечение. Местните американци вярват, че всички неща в природата са свързани и, че духовете могат както да предизвикат дадено заболяване, така и да подпомогнат за излекуването на душата и тялото на съответния човек. Поради тази причина индианците лекуват не само физиката на индивида, а също така емоционалното му състояние и хармонията му с общността и природата около него. В допълнение към лековитите билки те често извършват различни церемонии, свещени танци, молитви и заклинания.

Днешната медицина се фокусира върху науката и чисто механичния изглед на човешкото тяло, докато много индианци и до днес смятат, че духът е неделима част от процеса на лечение.

Индианските лечители

Индианските "лекари" се наричат още лечители или медицински мъже и жени, а европейците ги определят като шамани, въпреки че този термин не се използва от местните американски племена. Тези многобройни лечители осъществяват връзката с духовния свят – със "Създателя" или "Великия дух", както за благото на цялата общност, така и за отделните индивиди.

Медицинският мъж е също така жрец (религиозен водач). Той вярва, че заболяването може да се причини както от друг човек, така и от свръхестественото или други естествени и неестествени причини, и разполага със средствата да лекува болести, принадлежащи към всяка една от тези категории. Лечителите носят страховити и гротескни маски, за да плашат духовете, причиняващи болестта или болките на хората. Под съпровода на тъпани и хлопки индианците танцували около пациента, за да прогонят злите духове и демони. Медицинският мъж съчетава в себе си екзорсистки и естествени лечебни способности, разчитайки както на невидимите сили, така и на билкови и животински субстанции. В допълнение към билковите лекове, много лечители използват смукателни тръбички и вендузи, както и различни начини за пречистване.

Медицинските познания обикновено се предават в рода – от баща на син и т. н. Други получават видение, което ги насочва да започнат да се занимават с медицина. Независимо от конкретния случай, желаещият да стане лечител трябвало да премине през дълъг обучителен период като "чирак" при друг опитен лечител.

Винаги уважаван член на племето, лечител или човек с друго занимание, осигурява благоденствието и хармонията както на съответния индивид, така и на цялото племе. В замяна на неговите услуги лечителят получава всичко, необходимо за съществуването му – храна, подслон и всякаква помощ. Той често получава подаръци в замяна на билковите си лекове и отвари, наместването на кости, израждането на деца и консултацията.  

Медицински пособия и инструменти

Индианските лечители използват инструменти и консумативи, изработени от природни материали като козина, кожа, кости, кристали, черупки, корени и пера. С тях те призовават духа на онова, от което е направен съответния инструмент. Перата, свързани с въздуха и вятъра, често се използват за предаване на послания на Великия дух. В някои случаи лечителят също така изпада в транс и измолва помощта на "духовете предводители".

Наследствени заболявания като родилни дефекти и умствена изостаналост, по принцип не се подлагали на лечение. Съществуват и други състояния, които не се лекуват, ако лечителят усети, че причината се крие в поведението на пациента и, че става въпрос за житейски урок, който той трябва да научи.

Мъжете на медицината пазят корените и инструментите си в медицински вързоп, направен от плат или кожа, и завързан внимателно. Има няколко вида вързопи – личните вързопи на лечителя, вързопите на племето и вързопи за специални цели като различни церемонии и ритуали. Съдържанието на всеки вързоп е свещено и е забранено да се задават въпроси относно личния вързоп на жреца-лечител. Медицинските вързопи, предназначени за племето, понякога се наричат "баби", заради силата, която съхранявали и за подхранване и лечение на общността. Във вързопите винаги присъства инструменти, известни като медицински лули, които олицетворяват потока на живота. Вярва се, че вдишаният дим отнася молитвите на лечителя до Великия дух.

Лечението на всеки индивид се смята за личен въпрос – подобно на съвременната медицинска етика. Предпочитанията на самия пациент винаги също се взимат под внимание от неговия културен кръг.

по статията работи: Величка Мартинова

Към втора част >  > >