Медицината на северноамериканските индиански племена – част 2

От -2000г. до 2000г.

Лечебни ритуали и церемонии

Символичните оздравителни ритуали и церемонии често се извършват, за да възвърнат хармонията на участниците в тях със самите себе си, племето и околната среда. Церемониите се извършват за група от хора, никога за отделни индивиди. Те се различават в различните северноамерикански племена, но някои като Сиуксите и племето Навахо, използват медицинско колело, свещен обръч, а самите церемонии, които се състоят от песни и танци, могат да продължат дни наред.

Когато става въпрос за индивидуално лечение, индианските лечители правят танци, рисуват по кожата, изричат заклинания, използват барабани, пера, хлопки и др. предмети. Понякога свещени камъни биват втривани в част от тялото на болния човек.

За пречистване коренното население на Северна Америка често използва своеобразни сауни или потни бани. Освен че влияят ползотворно върху оздравителния процес и постигането на баланс в човешкото тяло, индианците вярват, че помагат за прогонването на злите духове от организма и за съживяването му.

Тези бани могат да варират от най-обикновено лежане под одеяло под горещите лъчи на слънцето, до малки конични структури, покрити с клони и одеяла или кожи. В тези помещения се поставяли горещи камъни, които се поливат с вода, за да се създаде парна баня; лечителят може да се моли, пее или да удря барабани, за да пречисти духовете.

Тези своеобразни сауни се използват по много начини, понякога просто, за да се излекува един човек, друг път за по-голям брой хора преди духовни церемонии или да се внесе яснота по някой проблем. В някои племена градинският чай, най-силната пречистваща билка, се гори, докато започне да пуши и да отделя гъсти облаци дим. Ритуалът се нарича "помитане на дима", който полепва по кожата и древните лечители вярват, че по този начин се пречиства не само тялото, но и душата.

Ограничаване на религиозните права и ритуали на местните индиански племена

През 1882 г. Федералното правителство предприема систематични действия по забраняване на религиозните практики на коренното американско население, които включват и медицинските им ритуали. Американският вътрешен секретар Хенри М. Телър нареджа да се сложи край на всички "езически танци и церемонии", защото те са "огромна спънка за цивилизацията".  Следващата година това становище е подкрепено и от Хирам Прайс, комисар по индианските въпроси. В доклада му от 1883 г. пише:

"…Не съществува добър довод защо на индианците трябва да бъде разрешено да участват в практики които са отблъскващи спрямо общото благоприличие и морал; и запазването на добрия ред в резерватите изисква да бъдат предприети някои активни мерки за обезсърчаване и ако е възможно да се сложи край на деморализиращото влияние на езическите ритуали."

Тези опити да се забранят и унищожат традициите на местните американци в последствие ще доведе до клането в Ундид Ний на 29 декември 1890 г., когато правителството се опитва да прекъсне "Танца на духовете", един краен акт на движението, което пророкува мирния край на американската експанзия и проповядва постигането на чист и честен живот и междукултурно сътрудничество с местните американци. Когато Седма американска кавалерия е изпратена в резерватите на племето Лакота Сиукс в Пайн ридж и Роузбъд, за да спре танца и да арестува участниците, около 150 индиански мъже, жени и деца биват убити.

Въпреки че на членовете на Седма кавалерия са наложени наказания за стореното, всички са реабилитирани. Две години по-късно са предприети още мерки за забрана на индианската религия. Новият комисар по индианските въпроси Томас Дж. Морган налага наказания до 6 месеца затвор за онези, които не спазват наредбите и продължават да участват в религиозни церемонии и практики, включително и тези на лечителите. Въпреки това, налагането на тези дискриминационни закони е почти невъзможно и местните племена продължават да практикуват вековните си обичаи и да спазват традициите си.

Преди 1900 г. местните американци разчитат на своите медицински мъже и жени за лечението на техните заболявания и наранявания. В началото на XX век ситуацията започва да се променя, защото Индианската здравна служба отваря болници и клиники за членовете на местните племена. Въпреки че старите традиции за духовната хармония си остават част от културата на индианците, много от тях започват да използват съвременни лекарства, особено за лечението на  "болестите на белите хора", за които техните лечители не разполагат с лекове.  

Въпреки строгите и несправедливи американски закони, ограничаващи културната идентичност на северноамериканските племена, индианците продължават да извършват своите духовни ритуали и практики до 1978 г., когато е прокаран законът за Религиозната свобода на американските индианци. За съжаление, заради десетилетията на забрани, много от индианските лечебни практики потъват в забрава и днес са загубени почти напълно.

Днес много племена продължават да пазят достигналото до наши дни знание на техните лечители, но не обсъждат тези въпроси с хора, непринадлежащи към техния културен кръг. Някои вярват, че споделянето на подобни целебни знания ще отслаби духовната сила на тяхната медицина.

Медицината на местните американски племена днес

В наши дни, съвременната медицинска теория е достигнала момент, в който взима под внимание всяка съставна част на индивида, включително неговото духовно и психическо състояние. В резултат на това индианските медицински практики и ритуали отново се популяризират сред членовете на индианските племена, както и сред останалите жители на САЩ. Много хора са загрижени за токсичността, пристрастяването и страничните ефекти на съвременните фармацевтични продукти и се обръщат към естественото природно билково лечение. Качествените индиански лекове и мехлеми се разработват и използват векове наред и се борят с различни заболявания. Въпреки че съществуват и изключения, билковите препарати обикновено са много по-малко токсични и имат много по-малко неприятни странични ефекти, сравнено с масовите лекарства, които се изписват от личните лекари. По този начин местните американски индиански племена се надяват, че ще успеят да съхранят своите медицински познания и през идните векове.

по статията работи: Величка Мартинова

Към първа част тук > > >