Медицината по нашите земи в периода на ранното Християнство

Любопитен и логичен е фактът, че в християнския култ към Христа-Спасителя плавно са преминавали и немалко черти от култа към здравеносносния древноримски бог Асклепий. Освен това, християнските разбирания изисквали от своите последователи да подкрепят страдащите и болните хора. От тези общовалидни канони вероятно са възникнали и първичните прояви на християнско-догматичната медицина, която съчетавала рационални елементи, заимствани от античната медицина с християнската религия.

Останки от популярни езически обичаи, които постепенно са преминали в християнството, има много. Сред тях могат да се проследят и някои прояви на старинни култове, като преспиването на открито в местности, които според народното поверие са здравословни и целебни, поднасянето на дарове към местни светии и светилища и др. Както народната медицина е "взела" от езичеството, от античната медицина немалко лечебни растения, лечебни методи и вярвания, така и християнството като наследник на античната цивилизация е отразило някои моменти от езичеството.

Едно от основните направления в дейностите на първите християнски мисионери, а после и на организираните общини, било оказването на медицинска и социална помощ на нуждаещите се.
Сведенията за лекари-християни, живели по нашите земи не особено много и произхождат най-вече от Одесос. Те датират от около VI в. Сред тях най-ценна е запазената надгробна християнска плоча със следния текст:

„Тук почива блажената памет на Костантин, син на лекаря Евгений”.

През 1946 г. при разкопки в Пловдив, свързани с поставянето на канализация между улици, по случайност са разкрили основите на голяма късноантична сграда с дължина около 63 м. Около вътрешния вход на сградата се открили два надписа, единият от които се състоял от едно име на лице, а другият (според първия автор, който го публикува), има връзка с медицинската дейност по нашите земи. Авторът счита, че вратата е водила към втора вътрешна сграда, която според него е била болница, докато първата с била църква или манастир. Датира се от втората половина на V или първата половина на VI в.

Превод на този надпис е даден по-късно от учените Ас. Панев и М. Попов. Според тях той е следният:
"И така освобождавам от болести (болки, мъка, страдание), които залягат за милост."

Така разчетеният от тях текст наподобява евангелски или библейски цитат. Според двамата автори този надпис „говори в полза” на съществуването на ранно-византийска болница, която е възникнала във Филипопол (върху основите на древен асклепион). За съжаление досега не са открити други данни за съществуването на валетудинарий или асклепион в този град, но това не отхвърля възможността да е имало такива, а този факт определено би имал историческо значение за медицината по нашите земи в периода на ранното Християнство.

Още по темата:

• Археологически находки, свидетелстващи за развитието на древнотракийското лечебно изкуство до четвърти век
• Старобългарската медицина сред предтракийското население
• Древноримски закони, касаещи лекарското съсловие по нашите земи
• Нумизматични находки по нашите земи от времето на римската империя, разкриващи факти за здравеносните божества при траките