Медицинска употреба на мащерката в различни исторически епохи

От 1900г.

В продължение на хиляди години мащерката е суперзвездата в билковите градини на хората. Като противоотрова за повечето известни токсини, като средство за превенция срещу чума, като символ на смелостта в битките и последен спътник на покойниците при погребение, мащерката има минало, изпълнено с история, за която човек може да се замисли, купувайки лечебното растение от близкия супермаркет.

Репутацията на мащерката като лечител и защитник е стройно изградена още преди хиляди години. Например - в римската епоха, хората считат, че приемът на мащерка преди или по време на хранене, ще ги предпази от злонамерени хора, които са поставили отрова в храната им. По обективни причини тази билка става особено предпочитана от императорите. Дори се казва, че във вана с топла вода, в която е добавена мащерка, може да прекрати ефекта на определени отрови, погълнати по непредпазливост.

Лечебното растение е асоциирано с куража, смелостта и силата в древни времена. Римските войници си разменят клонки мащерка в знак на взаимно уважение. Гърци и римляни пък имат обичай да изгарят снопчета от благоуханното растение, за да пречистят храмовете и домовете си от злите сили и да предизвикат смелостта в плахите хора, които вдишат дима.

Гореспоменатата асоциация със смелост и кураж продължава и през Средновековието. Мащерката е сред традиционните подаръци, който се предлагат на мъжете, на които им предстои да се сражават в ожесточени битки. Повечето войници просто поставят тези ароматни амулети по джобовете си, но други от тях си закичват растението в бойното облекло или по броните си като отличителен медал на честта. Носена по време на битка, мащерката би могла да изпълнява двойни функции: да се ползва като балсамираща благоуханна билка (ползвана още от времето на египтяните). Освен това, смята се, че мащерката е от помощ на хората, които ще загинат при битка. Вярва се, че растението ще облекчи преминаването им в следващия живот.

Когато Черната смърт започва да бушува (за пореден път в дългата си история) в края на 40-те години на ХХ век, милиони хора се обръщат към мащерката, търсейки облекчение и защита. Много от днешните медицински смеси - от ароматните козметични средства и медальони, носени на шията до лапите, прилагани директно върху кожата, поразена от чумните мехури, включват билката като основна съставка. Въпреки че научният елемент и стойност в тези лекарства е малък, все пак - едно от химическите съединения, открити в мащерката, е мощен антисептик. Известен е с термина тимол. Той все още се използва широко днес в препаратите за устна хигиена, в дезинфектантите за ръце и като средство за третиране на акне.

По-назад във времето, хората, живели във Викторианската епоха разглеждат мистичните свойства на мащерката. Те смятат, че стрък дива мащерка в гората е ясен и неопровержим знак, че феите наскоро са танцували през нощта на това място. Поколения малки момичета се разполагат в близост до отдалечени полета с мащерка, надявайки се да видят горски феи. Но викторианците имат и далеч по-прозаична употреба на мащерката. Преди да се осъзнае напълно естеството на инфекциозните процеси, медицинските сестри от 19-ти век накисват превръзките във вода с мащерка.

През цялото време, разбира се, мащерката остава една от любимите европейски билки. Манастирите, които стотици години са пазители на медицинските знания, често използват мащерка в при замесването на хляба си. В дните, преди създаването на хладилниците и правилата за безопасно съхранение на храните, мащерката се прилага в рецепти, прилагани за съхранение на месо и мляко.

Ако трябва да обобщим казаното до тук, то можем да кажем, че и преди, и сега пращерката продължава да е суперзвезда, макар вече да не се отглежда в билкови градини.

По статията работи: Виктория Милова