Медицинска употреба на син лотос в миналото

Синият лотос е вид водна лилия, смятана за свещено растение и лечебна билка от хиляди години. Днес цветето отново привлича вниманието със своите психоактивни, терапевтични и успокояващи свойства.
Родината на растението са плитките, кални води на р. Нил в Египет и затова е наричано още египетски лотос. През древността цветето често било употребявано за медицински цели, както и за духовно-религиозни, тъй като то има способността да променя съзнанието. В нашето съвремие се използва предимно за подобряване на съня, облекчаване на тревожността и срещу възпаления.

Синият лотос в медицината

За много древни култури синият лотос е важно и почитано растение. То е добре познато на древните, египтяни, японци, гърци, китайци, индийци и будисти. В миналото те му намирали приложение за медитация, погребални ритуали, детоксикация, медицина и дори като афродизиак. Изследвания, направени върху синия лотос, показват, че той съдържа флавоноиди и алкалоиди, които са помогнали за спечелване на славата му на успокояващо, противовъзпалително и антиоксидантно средство.

В традиционната медицина този вид водна лилия от хилядолетия се използва срещу стомашно-чревни проблеми и в борбата с безсънието и тревожността. Синият лотос активно присъства в една от най-старите медицински системи Аюрведа. Там е описано, че ароматът на растението провокира дълбокото дишане и релаксацията и затова е неизменна част от практикуването на медитация и подпомага съня.
Флавоноидите в него като кверцетин, мирицетин, кемпферол и флавоноли спомагат според Аюрведа лечението на диария, сърцебиене, треска и проблеми с уринирането.

Древните народи са забелязали, че синият лотос има психоактивни свойства. Счита се, че египтяните са го употребявали за потушаване на емоционалното напрежение и за предизвикване на осъзнато сънуване, като за последното няма изрични доказателства.

>>> Афродизиаци, употребявани в различните култури

Затова пък за неговите афродизиачни свойства има писмени свидетелства. В египетския Торински папирус има изображения как аристокрацията е организирала събирания, на които хората си разменят свещени вина с екстракт от син лотос, както и описание за действията му като афродизиак. Освен древните египтяни и маите почитали растението като средство за постигане на вълнение и екстаз в ритулите.

Символното значение на растението в древните култури

Древните египтяни боготворели синия лотос заради уникалните му цветове. Тъй като растението обитава плитките и кални води на Нил, те забелязали, че цветната му пъпка се отваря едва когато се покаже на повърхността и я огрее слънцето. Така тя остава чиста и неопетнена. Водната лилия се разтваря при първите лъчи, следва слънцето през целия ден и се затваря при залез. Заради това египтяните възприемат цветето като символ на прераждането и го свързват с основните си богове Ра (бог на слънцето) и Озирис (бог на подземния свят). Шаманите и жреците използвали растението като средство за осъществяване на връзка с духовния живот и за общуване с божествата - името му се споменава на няколко места в известната Книга на мъртвите във връзка с религиозни и магически ритуали. Синият лотос присъства като символ в много йероглифи, артефакти и предмети на изкуството.

В индуизма и будизма тази водна лилия е силен духовен символ. В Лотосовата сутра е описана легенда, според която след всяка стъпка на бебето Буда израствал син лотос. За индийците растението е олицетворение на мъдростта, надделяването на духа над сетивата и на знанието. Те го свързват с просветлението и чистотата, защото то излиза от калните води на реката неопетнено - така, както човешката душа се стреми към духовна чистота.

Какво стои в основата на психоактивните свойства на растението

Съвременната наука е разкрила, че синият лотос дължи своите терапевтични и психоактивни свойства на съдържащите се в него апорфинови алкалоиди апоморфин и нуциферин. Първият е съединение, което стимулира серитониновите рецептори и онези части от мозъка, които са под въздействието на допамина. Вторият спира прекомерната стимулация на допаминовите рецептори, потушава тревожността и подпомага съня.

Стимулирането на серотонина и допамина от страна на апоморфина предизвиква еуфорични ефекти, които повишават настроението и бдителността. Блокиращата функция на нуциферина провокира релаксация и облекчаване на стреса. Тези две противоречиви действия на двете съединения синергизират и произвеждат балансиран набор от ефекти, които пораждат уникално психоактивно изживяване.