Медицинските кучета спасители, които помагат на ранените по време на Първата световна война

Кучетата, участвали в Първата световна война, са забележителни и изиграват много важна роля в окопите, простиращи се по Западния фронт. Смята се, че до 1918 г. Германия разполага с 30 000 кучета на служба, Великобритания, Франция и Белгия – с над 20 000, а Италия – 3 000. САЩ в началото не използват военни кучета, освен за специални мисии на Съюзниците.

Медицинските кучета на Френския Червен кръст, строени за проверка

Военните подбират различни породи като най-популярни са средно големите, интелигентни и подаващи се на обучение кучета. Доберманите и немските овчарки се избирали заради силата, подвижността, силно изразеното чувство за териториална принадлежност и това, че подлежат на тренировки. По-малки породи като териерите били на почит в окопите и се обучавали да убиват плъхове. Имало още патрулни кучета, кучета, пренасящи съобщения, както и за чисто терапевтични цели – тези мили животни освобождавали напрежението, трупано сред войниците в окопите.

Медицинска сестра с куче спасител, което е обучено  да претърсва бойното поле за ранени след битка и да лае, когато намери жив човек.

Кучетата, използвани за санитарни цели (наричани още кучета спасители), се подбирали и тренирали още по-внимателно. Те трябвало да претърсват бойното поле или окопите и да откриват ранените живи войници сред труповете. Понякога носели и медицински пособия, за да могат войниците сами да си окажат първа помощ, или стояли и успокоявали с присъствието си умиращите мъже.

Подобни мисии те провеждали нощем, под прикритието на тъмнината, сами, като се оориентирали бързо и безшумно. Лаят само можел да привлече вниманието на врага, затова ако намерели ранен мъж, те късали парченце от дрехата му или захапвали шлема му и го занасяли обратно, за да сигнализират, че има живи. Спасителите и санитарите следвали кучето обратно до ранените войници.

Част от медицинските кучета на Английския Червен кръст

Кучетата били толкова добре тренирани и отдадени на работата си, че не се разсейвали, ако някой им предложи храна или ги повика да ги погали. Смята се, че Червеният кръст използва над 10 000 кучета по време на Първата световна война, които спасяват хиляди в хода на военните действия, продължили 4 години.

Историите за подобни кучета са мъчителни, но и сърцераздирателни и по темата са написани много книги. Ето един разказ за доблестта и смелостта, проявени от едно военно куче, който е намерил място сред страниците на книгата “Scout, Red Cross and Amy Dogs”

Едно от смелите кучета спасители от Първата световна война.

„Лейтенант фон Виланд води отряд от мъже в атака срещу руските окопи. Виждайки безнадеждността на задачата заради руския огън, той, ранен, изпраща мъжете, тръгнали с него, и лежи там в кръвта, торта и мръсотията на бойното поле: руският огън е толкова убийствен, че никой не посмява да се върне за него. Скоро тъмна фигура изскача от германските окопи, дотичва до лейтенант фон Виланд, захапва мундира му със зъби и малко по малко го извлича извън опасност. Веднъж кучето разхлабва хватката, когато куршум го одрасква от рамото до хълбока. Кръвта руква от раната, но кучето отново захапва и довършва задачата си до края на окопа, където търсещи ръце повдигат и смъкват лейтенанта долу в безопасност. Налага се да вдигнат и кучето, защото точно тогава куршум счупва и двата му предни крака.”

За пореден път потвърждаваме максимата, че кучето е най-добрият приятел на човека и винаги ще избере да спаси вашия живот пред своя собствен. Отделете миг и помислете за тези смели кучета, които воюват рамо до рамо с войниците на фронта и правят непосилното ежедневие поне мъчничко по-лесно и смислено.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• Военното дело и медицината