Медицински произведения на Гален

Измежду обширните трудове на Гален в областта на медицината са "За най-добрия лекар" (написан около 166 г.), "За анатомичните препарати", "За дисекциите", "За вените и артериите", "За движението на мускулите" "за болните участъци", "За метода да се предписват лекарства". Схващанията на Гален, построени върху една обща система, погрешна, защото често почива върху неверни патологични и физиологични данни, представляват връх на античната медицинска мисъл. В тях се сливат съзидателят, наблюдателят и проницателния дух, който, възприемайки уроците на Хипократ, търси връзка и единство в данните от практическото наблюдение. В тях още се изразява и догматикът, чиито твърдения са винаги авторитарни. Всяко отклонение от наложената хармония означава загуба на засегната част или орган , като винаги съществува съответствие между  причина и резултат. Заедно с обширните принципи, които Гален се стреми да обоснове с точни проверки, има подробности, които впечатлят съвременните историци поради оскъдните средства, с които разполага медикът, за да ги докаже. Например пише, че въздухът, който излиза от гръдната рана, свидетелства, че оръжието е пронизало белите дробове; че от вида на урината може да се докаже дали възпаленията са в пикочния мехур или в бъбрека; че съставът на гнойта позволява да се различи дали гнойните заболявания произхождат от костите или са прости абсцеси.

За Гален съществува някаква  божествена сила, сътворителка на  вселената, която поверява на душата управлението на живото под три форми - психична животинска и вегетативна - като ги локализира в мозъка, сърцето и черния дроб. Черният дроб винаги е бил орган с голяма значение за античната медицина.

Статията е част от историята на:

• История на Гален