Медицински употреби на алое вера през Античността

От 50г.

Дори да не сте отличници по история на медицината, вероятно сами можете да предположите, че в своята практика античните медици често прибягвали до помощта на различни билки в лечението на пациентите си. Едва ли ще ви изненадаме също, ако ви кажем, че растението алое вера се оказало безспорен фаворит на много от тези експерти и отличило с немалко лековити характеристики.

Гръцкият лекар Педaний Диоскурид бил един от онези специалисти, които редовно разчитали на зеления "бодливко" за разрешаване на, дори сложни, медицински проблеми. Диоскурид имал възможността да се запознае отблизо с алое вера в ролята му на многофункционален лек, докато бил военен лекар.

За пръв път медикът обобщил своите наблюдения в известния си научен труд "De Materia Medica" ("За лечебните средства"), писан в периода между 50г. и 70г. след Хр. В документа той посочил, че растението може да подейства оздравяващо при циреи, кожни раздразнения, възпаления на гърлото и на венците, при синини. Отварите и мехлемите от алое вера вършели чудеса и спирали кървенето на раните, те можели да послужат и за третиране на язви в областта на половите органи, както и при инфекция на препуциума.

Малко по-късно римският учен Плиний Стари в своята творба "Natural History" потвърдил откритията на своя колега и към списъка с медицински употреби на гореспоменатия "герой" добавил още две – лек за раните от проказа и средство против изпотяване. Любопитното е, че още тогава двамата специалисти установили, че определено има разлика в качеството и приложенията на различните видове алое вера, което качество зависело много и от начина на обработка на растението.

Небезизвестният Гален също многократно в своята практика използвал зеления познайник като много силен лековит агент.

Накратко казано, античните лекари имали повече от една причина често да се доверяват на алое вера, а през следващите години тези причини щели да стават още повече.

Статията е част от историята на: