Медицинско наследство на Гален

Въпреки грешните представи на Гален за анатомията, които били вследствие на забраната за провеждане на дисекции върху хора, работата на учения в областта на медицинското познание се запазила като класическа за повече от 1000 години. Работата на Гален често била наричана и с нарицателното Галенизъм.

Медикът считал, че почти всичко, което протичало в ежедневието му трябва да бъде посветено на натрупването на нови познания в областта на анатомията. Не е случаен фактът, че при медикът са работили непрекъснато около 20 писари, които да „съхранявали” за бъдещите медици всяка негова сентенция. Когато той умира, около 203 година след Христа, сериозните анатомични и физиологични изследвания започнали да търпят небивал застой.

Въпреки че Гален не е бил християнин, медицинските трудове на медика се стремели по косвен начин да отразяват вярата в един бог. Той нееднократно е заявявал, че тялото е инструмент на душата. Това му схващане, превърнало трудовете на Гален приемливи за християнските, еврейските и арабските учени. За съжаление някои от погрешните схващания на Гален се превърнали във фундамент в медицинската наука, който бил неоспорим в продължение на почти хиляда и петстотин години. По-късно, анатомът Андреас Везалий, живял през шестнадесети век, започнал да оспорва схващанията на Гален, въпреки че той се отнасял с изключителна почит към труда на своя предшественик.

Статията е част от историята на:

• История на Гален