Медици, повлияли за утвърждаването на българската гастроентерология от 50-те до 70-те години на ХХ век

От 1950г.

Основите на българската гастроентерология са положени още през 19 век, а терапевтичните канони са устроени така, че да следват стриктно европейските. Най-изявените специалисти по специалността в страната ни са професор Стоян Кирков Киркович (1875-1960), професор Васил Димитров Моллов (1875-1938) и професор Константин Николов Чилов (1898-1955). През ХХ век обучените от тях медици следват, развиват и усъвършенстват уменията, преподадени им от техните ментори. Именно за тях ще ви разкажем в нашата статия.

Ще започнем с професионалния път на доцент Минко Димитров Добрев. Българският лекар е роден в Трявна през 1898. Той е сред пионерите в съвременната българска гастроеитерология. Доцент Добрев  завършва образованието си в Хамбург, Лайпциг и Берлин. След дипломирането си през 1925 г., лекарят се завръща в родината си и практикува в Плевенската държавна болница (1926-1927). Той е доброволен асистент по вътрешни болести в берлинската болница "Шарите". Остава в лечебното заведение до 1929 година, а сред това заема асистентското място във Вътрешната клиника към софийския Медицински факултет (от 1931 до 1937 година). През 1938 година медикът е главен асистент и частен доцент към Катедрата по вътрешни болести. В Берлин, д-р Добрев специализира в клиниката на Г. фон Бейгман и работи съвместно с изявените по това време немски гастроентеролози Х. Калк и Г. Катш.

Доцент М. Добрев отново се връща в страната ни, а след това работи в областта на функционалната патология, ендоскопията и патофизиологията. Сънародникът ни е първият специалист по патофизиология. Неговата област на интереси се съсредоточава в проучването на проблемите в секрецията на стомаха и настъпващите промени и по време на външни психични въздействия при сън и при определени заболявания (като например хронични гастрити, язвена болест, хипоксия). Лекарят е отговорен за внедряването за пръв път в страната ни на лапароскопията (първите процедури извършва през 1932 и 1934 година). Той провежда манипулациите едновременно с д-р Л. Пенев - специалист по гастроскопия. Кончината на медика настъпва рано, през 1939 г., при злощастен инцидент.

Другият специалист, усъвършенствал българската гастроентерология, е професор Любен Минков Телчаров. Той завършва медицинското си образование в столицата през 1933 г. Медикът специализира през 1933 в Гренобъл, а след това през 1937 и 1938 в Берлин и Вюрцбург (до 1939 г.). В България през 1941 г. двама автори, независимо един от друг извършват сляпа чернодробна биопсия (СЧБ). Манипулацията е проведена от медика д-р П. Фъртунов в "Банковата болница" в София в началото на 1941 г. Другият специалист се казва д-р Л. Телчаров. Той прави процедурата за пръв път в Бургас. По същото време д-р Т. Ташев пък провежда СЧБ в Катедрата по факултетска терапия (1941-1943), а след това и в Катедрата по гастроентерология и диететика, която е под опеката на ИСУЛ (1945-1951 ). Доктор Любен Телчаров прави над 1500 СЧБ в Бургас, както и в Католическата болница в Пловдив, а благодарение на труда си допринася за развитието на хепатологията в страната ни. Професор Телчаров, като първи ръководител на Катедрата по патофизиология към ВМИ Пловдив, а след и във ВМИ – София.

Доктор Петър Фъртунов е сред първите български хепатолози. В продължение на немалко години той е управител на Банковата болница в София. В периода от 1939- 1934 година той практикува като лекар-интернист с д-р Т. Ташев, който по-късно, става академик. Година след това, д-р Фъртунов публикува монографията си "Чернодробната цироза", преиздадена през 1948 г. под заглавието "Чернодробна цироза. Съвременни схващания и приноси". Изследванията си, посветени на чернодробната патология медикът стартира в австрийската столица, а негови ръководители проф. Х. Епингер и проф. Хилценбергер. През последните години от професионалния си път д-р П. Фъртунов съсредоточава вниманието си върху рака на дебелото черво, провеждайки собствени проучвания. Нещо повече - той изнася серия от лекции в столицата и страната.

Доктор Михаил Василев е роден през 1907 г. в Ихтиман. Практикува медицина в Катедрата по факултетска терапия, където е асистент, старши и главен асистент (в периода от 1947 до 1960 г.), а след това става доцент (1960-1966) и професор (1966-1972). Голяма част от неговите научни трудове са, посветени на хепатологията. Медикът написва монографията "Чернодробна цироза" през 1966 г.

Академик Ташо Ташев (1909-1997), считан за патриарх и основоположник на съвременната българска гастроентерология. Той завършва образованието си във френски колеж в Пловдив, а след това и медицина (през 1935 г.) в София. Във Франция, той специализира при проф. Е. Шабрал, проф. Ж. Караш. проф. Р. Гюгман, а в Москва - при проф. М. Певзиер, проф. О. Гордон. проф. Н. Мясников и проф. Б. Коган. Академик Ташев е сред основателите на ИСУЛ (наред с проф. Г. Тенчов, проф. В Петков, проф. Ив. Пенчев и проф. В. Цончев). Той е основава и Катедрата по гастроентерология и диететика през 1951 г., която е под опеката на ИСУЛ. Академик Ташев е първият директор на Института по хранене към Българската академия на науките и е първият директор на Центъра по хигиена (до 1972 г.). Факт е, че в съвременната българска медицина няма пример за лекар, който би могъл да бъде сравнен с него. Създадените от акад. Ташев обединени медицински структури (Катедрата по гастроентерология и Института по хранене) през 60-те години на миналия век не срещат аналог на стария континент.

Научният потенциал на гореспоменатите структури отговаря на най-високите изисквания на 20 век. Според медика проф. Ар. Братски, а той е сред най-близките ученици на проф. Ташев: "Ташев умееше да открива научни таланти, да ги стимулира и поощрява за научноиз-следователска работа. При акад. Ташев научната и преподавателската работа си оспорваха първенство с леко превалиране на научната. Към това бих прибавил, че акад. Ташев бащински закриля и подкрепя своите сътрудници и те му се отблагодаряват като работят всеотдайно."

Видим е стремежът на академик Ташев към нововъведенията в науката и клиничната медицина. В продължение на 10 години той оглавява ПИХ към БАН, където провежда най-голямото национално медицинско проучване: "Хранене, физическо развитие и здравословно състояние на населението в България", а резултатите от свършената работа са публикувани в 11-те тома на "Известия на института по хранене при БАН".

Академикът е сред организаторите на гастроентерологичниге медицински структури в страната, създадени благодарение на неговата здравна карта. Всички по-стари, а и голяма част от днешните гастроентеролози и диетолози са негови ученици. Акад. Т. е отличен медик и преподавател. Проявява най-голям интерес към лекцията си "Холелитиаза".

Академик Ташев е сред най-плодотворните автори, засегнали областта на българската вътрешна медицина. Наред със своите над 300 научни публикации, лекарят съставя над 10 основни учебници и монографии, касаещи вътрешните болести и гастроентерологията. Сред тях са: "Болести на стомаха - гастрит, язва и рак" (1946), "Функционално изследване на черния дроб и жлъчните пътища" (1950 г.) в съавторство с Й. Тодоров, "Вътрешни болести" от Чилов, Ташев и Рашев в две издания (1954-1958 г.), "Болести на черня дроб и жлъчните пътища" (1959 г.) съвместно с Г. Маждраков, учебника "Болести на черния дроб и жлъчните пътища" (1971 г.) в две издания, ръководството "Някои методи на изследване и лечение в гастроенгерологията" (1965 г.), "Ръководство по вътрешни болести" под редакцията на Т. Ташев. Ив. Пенчев и В. Цончев, монографията "Вродени и придобити ензимопатии" (1976 г., преведена на руски 1980 г.), научния сборник "Алкохолни увреждания на черния дроб и храносмилателната система" (редактори Т. Ташев и Е. Иванов. 1978).

Немалка е и обществената активност на академик Ташев. Освен с ангажираността си в различни комисии и съвети, медикът поддържа ценни контакти в медицинските, политическите и артистичните среди. Сънародникът ни се радва на широка международна известност и контакти, пътува често в чужбина, където е също толкова признат и уважаван от международната научна общност и откъдето взема идеи и ги осъществява в България като истински патриот.

Цялостната дейност на акад. Т. Ташев се цени високо. Освен че развива българската гастроентерология от ХХ век, той е носител и на най-високите академични и държавни награди.

По статията работи: Виктория Милова