Менструална синхронизация: синдром на френския бордей

От 1968г.

Менструалната синхронизация, известна още и като синдрома на френския бордей е явление, свързано с факта, че при жените, прекарващи дълго време заедно се наблюдава изравняване на месечния цикъл. Същото се констатира и при близки приятелки. Изследователката, проследила това явление се казва Марта Маклинок. Своята научна кариера дължи на един забавен момент, случил се през лятото на 1968 г. Тогава тя е студентка в колежа "Уелсли" и присъства на упражнения в лабораторията "Jackson" в щата Мейн. Масата за хранене в лабораторията събира немалко видни изследователи, които започнали да обсъждат въпроса защо женските мишки синхронизират периода на овулацията си. В този момент 20-годишната Маклинок, която седи до вратата споменава: "Това явление се случва и при жените, не знаете ли?"

Първите, които са забелязали този феномен са американски гинеколози, които описали поразителната синхронизация на менструалния цикъл при жените, живеещи в затворени комплекси (като например общежитията в университетите). Те открили, че този феномен се корени в производството на определени феромони, които влияят на регулацията на физиологичните процеси в тялото на полово зрялата жена.

Разбира се, живеещите в общежития студентки не чувствали определена промяна в аромата на помещенията, където живеели със своите съквартирантки, но все пак, дори подсъзнателно ароматът, излъчван от тях им влияел. Учените констатират, че феромоните засягат чувствителни рецептори в носа, които подават команда в женския организъм, целяща постепенна промяна на месечния менструален цикъл. Любопитно е, че синхронизацията при жени, имащи хомосексуални връзки не се наблюдава или е съвсем слабо изразена.

Схемата отразява вдишването на специфичните феромони

В животинския свят най-често се наблюдава стадна организация на организмите. При немалко животни този тип взаимоотношения целят осигуряването на гаранция за едновременно оплождане на женските индивиди. По този начин те имат равен шанс да заченат от алфа мъжкия в стадото. Тъй като феноменът хиперсексуалност в природата не се среща много често, животинската адаптация е отрила подходящ метод за успешно възпроизводство. От друга страна, важно е да се синхронизира овулацията при женските индивиди, защото алфа мъжкият предава своите гени на децата си, ограничавайки родословието на други индивиди.

Синхронизацията на менструалния цикъл при жени, живеещи заедно има още една особеност. Периодът на овулацията при всички тях се стреми да се уеднакви с този на лидерката сред жените (или т.нар. "алфа женска"). Това се случва дори да няма съзнателно избрана жена сред останалите. И така, овулацията на всички постепенно започва да се "придвижва" спрямо тази на най-общителната и най-доминиращата сред тях. По този начин "алфа женската" подсъзнателно принуждава другите към групова адаптация.

Все пак няма категорични доказателства за реалното и безспорно синхронизиране на овулацията при жените. През 1971 в списание "Nature" се публикува доклад по тази тема, написан от Марта Маклинок. В него се посочва, че менструалната синхронизация на цикъла се случва, когато жени живеят заедно или близо в продължение на повече от няколко месеца.  След първоначалните проучвания се публикуват доклади, отчитащи някои методологични недостатъци в истинността на биологичното явление. Други изследвания дори сочат, че не може да се констатира подобен синхрон. Голяма част от предложените механизми, осъществяващи процеса също търпят критика. През 2013 група учени започват да защитават тезата, че идеята за менструалния синхрон е доста съмнителна.