Мери Елън Ейвъри и приносът й за развитието на неонатологията

От 1952г.

През 50-те години на 20-ти век научните проучвания на доктор Мери Елън Ейвъри довели до откриването на основната причина за коварния респираторния дистрес синдром при новородените, който по онова време отнемал живота на хиляди бебета.

През дългогодишната си кариера, американката проявявала сериозен интерес в обучението на млади медици – най-вече тези, които специализирали в областта на белодробните заболявания и неонатологията. Не е случайно, че доктор Ейвъри била пример за подражание за жените, избиращи да практикуват и да се развиват в медицинската професия. Интелигентната дама се извявала в много области, но усилията й безспорно били насочени към усъвършенстване на неонатологията.  

Мери Ейвъри получила медицинското си образование през 1952-ра в университета "Джонс Хопкинс". Много скоро след като се дипломирала обаче, Мери била диагностицирана с туберкулоза. Докато се лекувала, тя останала изключително впечатлена от уникалните функции на белите дробове. Почивката и лекарствата вероятно щели да я излекуват, но тя решила да се подложи на специален режим, изготвен от нея самата. След като осъзнала, че симптомите на болестта са изчезнали, Ейвъри взела решение да замине за Стария континент заедно с приятел. "Опаковах един куфар с медикаменти и един с дрехи и прекарах три месеца в Европа на режим, изготвен от мен. Той се състоеше в 12 часа почивка в леглото всяка вечер, а през деня – разходки пеша и посещение на изложби. Наслаждавах се на прекараното време, без да се натоварвам ".

През 1957-ма доктор Ейвъри се преместила в Бостън, във връзка с научната си стипендия в областта на педиатрията, връчена й от Харвардското медицинско училище. Именно в Харвард тя имала честта да наблюдава гореспоменатия синдром и да потърси причините за случването му. Мери сравнила белите дробове на новородени, починали от състоянието, с дробовете на здрави животни. "Всичко се е случило, защото те са имали нещо, което не им е било нужно преди раждането, защото не са използвали белите си дробове като вентилационна система преди раждането. След това обаче, без това нещо, те не можели да живеят повече от ден или два. И, все пак, аз намерих липсващото звено".

Това, което американката открила, било отсъствието на специфично пенесто вещество, натоварено с важна роля във функционирането на белите дробове. Днес то е известно под наименованието сърфактант. През 1959-та Мери Елън Ейвъри публикувала резултатите от изследването си в американския медицински журнал "American Journal of Diseases of Children" . До 1995 година били регистрирани 1,460 смъртни случи на новородени в САЩ от респираторен дистрес синдром, сравнени с 10 000-те 25 години по-рано.

Както може би се досещате сами, Мери била награждавана многократно за постиженията си, при това – съвсем заслужено. Тя била жена, абсолютно отдадена на професията си и целенасочена в научните си проучвания.