Доктор Мери Уокър, бореща се за премахването на кринолините по роклите и правата на дамите през 19 век

От 1855г.

През лятото на 1866 г. Мери Едуардс Уокър излиза от магазин на улица "Canal Street" в Ню Йорк и почти веднага е арестувана. Докладът на полицията от следващия ден посочва: "Дамата носи дълго палто, подобно на роба и чифт платнени панталони. Пазителят на обществения ред, си въобразява, че нещо не е наред, тъй като дамите не трябва да се обличат както си пожелаят. По тази причина полицаят я арестува".

Движението за реформа в облеклото от началото на 19-ти век започва 16 години по-рано със създаването на емблематичните за този период вълнените торбести панталони "bloomer" (подобни на кюлоти, обработени с восък). Те са носени за доста кратък период (може би заради „огромното” удобство, което предлагат на жените) от представителките на средната класа. Това е най-големият компромис, който обществото е готово да направи, за да осигури подобие на равенство между половете. Може би единствено популярността на панталоните "Блумър" надминава неудобството от носенето им. Нещо повече, дамите, решили се на смелата стъпка да излязат сред обществото с тях, трябва да имат кураж, за да поемат евентуалните последствия от постъпката си. Най-често те са злобни подигравки и тормоз, но за Мери Уолкър, която е лекар, реформата в облеклото е факторът, който е от решаващо значение за еманципацията на жените. Дамите отчаяно се нуждаят от промяна към по-добро. А в този случай - синоним на тази промяна е именно еманципацията.

Само си помислете какви са типичните дрехи, носени от жените през 19 век… Характерното облекло включва типичния дамски костюм за представителките на средната класа в края на 50-те години на 19 век, а под него се слагат кюлоти и дълги гащи, плътно прилепващи корсети, кринолини с форма на клетка, фусти, рокли, чорапогащи и обувки. Дългите поли повличат цялата градска мръсотията, разпространявайки най-отбрани болести; кринолините са запалими; корсетите непоправимо деформират гръдния кош; тъканите на роклите често са боядисани с арсенови багрила. В този период женската мода не само, че е неудобна, но е и опасна за здравето.

След като се поровихме в дамските гардероби от 19 век, вече не е толкова чудно защо се е срещала женската истерия. Като лекар Мари Уолкър се стреми всячески да промени тази негативна и опасна за здравето мода. Нещо повече, тя се опитва да бъде пример за подражание.

Нека се опитаме да разберем кои са факторите, оформили характера на лекарката. И така, Мери Уокър е израства във ферма в Осуего, Ню Йорк, в семейство от аболиционисти, които наблягат на образованието и равенството между половете. Родителите й са противници на употребата на алкохола и тютюневите изделия, а баща й вярва, че корсетите увреждат женското здраве.

След като работи известно време като учител, Уокър посещава медицинско училище в Сиракуза и завършва с отличие през 1855 г. На сватбата си през 1856 г. със свой състудент от медицинското училище, на име Албърт Милър, Мери носи своя "реформаторски костюм", включващ пола над панталоните. Нещо повече - тя не следва традицията и по още един показателен начин – в брачния си обет тя не обещава да "се подчинява" на съпруга си.

Уокър започва да изнася лекции и да допринася за писането на статии в реформаторското списание „Sibyl: A Review of the Tastes, Errors and Fashions of Society” („Сибил: Преглед на вкусовете, грешките и модата на обществото”). И вие ли се усмихвате на явното бунтарство? Тя настоява жените да "отидат на ковачница, за да им бъдат отрязани металните вериги (вероятно се има предвид елементите на кринолините с форма на клетка), за да могат да излязат като свободни и разумни жени". Въпреки горещата си подкрепа за правата на жените като цяло, реформата на облеклото е нейният първостепенен приоритет: "Най-големите скърби, от които страдат жените днес, са ... причинени от техния нехигиеничен начин на обличане. Необходимостта от гласуването е детска игра в сравнение с това!"

За разлика от други поборници за даването на избирателни права на жените , Уокър твърди, че жените по рождено право следва да могат да гласуват, тъй като думите "Ние хората" изобщо не касаят пола като цяло. Според нея няма нужда да се защитават в Конституцията вече дадени родови права.

След сватбата Уокър и Милър установяват частната си практика, но нито тя, нито бракът им се радва на успех. Практиката се проваля, защото пациентите не искат да са преглеждани от жена, а бракът е опетнен поради изневярата на д-р Милър. Тя изоставя и практиката, и съпруга си през 1859 г.

През юли 1861 г., след като прекарва времето си в Айова (в опит да се възползва от по-либералните закони за развода в щата), Уокър се премества във Вашингтон, където кандидатства за поста на военен хирург в Съюзническата армия. Кандидатурата й е отхвърлена. Вместо това й е предложена позицията на медицинска сестра, която тя отказва. Уокър продължава да кандидатства за поста на хирург, докато доброволно работи като лекар. През декември 1862 г. "Ню Йорк Трибюн" пише: "Облечена в мъжки дрехи... тя може да ампутира крайник с уменията на опитен хирург, който дори може да приготвя и предписва лекарства. Странно или не, тя често кандидатства за постоянна длъжност в медицинския корпус, но въпреки това Мери Уолкър никога не е официално назначена на определен медицински пост.

Най-накрая, през 1864 г. тя започва рабоа като действащ асистент на военен хирург. Назначението й е направено на среща с директор, наричан от останалия медицинския персонал "медицинското чудовище". Тя носеи униформа на офицер (с малки модификации по него, разбира се) и има два служебни пистолета. През април 1864 г. лекарката е пленена от врага. Задържана е в затвора на Конфедерацията „Castle Thunder” в продължение на цели четири месеца, докато не се освобождава при размяна с други военнопленници.

И след войната Мери Уокър продължава да се застъпва за извършването на реформи в женското облекло. Тя разработва специално бельо, което според нея, е решение и алтернатива "на жестоките корсети, подплънки и други подложки". Тя, също така твърди, че дрехата й възпрепятства евентуални сексуални посегателства.

В известни свои изказвания, д-р Уокър обръща внимание на двойните стандарти, пред които са изправени жените. В доклад от Единбург през 1867 г. тя отбелязва: "Смятам, че пресата често не обръща внимание на справедливостта за жените. Медиите често жестоко критикуват нежния пол, а подминават мъжете".

В Съединените щати, поборниците за предоставяне на избирателни права на жените са предпазливи спрямо личността на Мери Уокър, както поради ексцентричното й облекло, така и по отношение на мнението й за необходимостта от конституционно изменение за женските права.

В продължение на няколко години лекарката живее с адвокатката и активистка Белва Лоулууд. Заедно с още пет дами, те се опитват да се регистрират и да гласуват, но начинанието им претърпява пълен провал.

През 1870-те лекарката започва да носи облеклото, което ще носи през останалата част от живота си - панталони, жилетка, палто и шапка. За това си решение тя плаща висока цена – системно е тормозена. Една жена насъсква кучето си срещу Уокър, а при друг подобен случай, лекарката е жестоко замеряна с яйца. За да се издържа, Мери пише две книги.

Уокър радикално оспорва половите норми от 19-ти век. За своя избор на гардероб, лекарката заявява: "Аз не нося мъжки дрехи, нося мои". Тя пази и моминското си име, казвайки: "Името на една жена е толкова скъпо за нея, колкото е това за човека бил до нея." Тя твърди, че пенсиите на болничните медицински сестри трябва да са равни на тези на ветераните. И един век преди женското освободително движение тя твърди, че жените трябва да могат да се издържат и да получат равно заплащане за труда си с мъжете, както и признание за работата си в дома: "Твърде добре жените познават огромния брой мъже, които считат, че ако спечелят парите, девет десети от живота им е осмислен и каквото и да правят жените, е незначително."

До ден днешен Мери Уокър остава единствената жена, която получава Медал на честта - най-високата военна награда, въпреки че връчването й е доста оспорвано събитие. През 1865 г. президентът Андрю Джонсън й присъжда (заедно с още 910 други цивилни мъже) медала за изпълняване на техния военен дълг по време на Гражданската война. Но през 1917 г. е направена реформа, която сочи, че всяко отличие, което не е спечелено в "действителна битка", следва да бъде върнато. Уокър не й обръща внимание и продължава да носи медала на ревера си до смъртта си. Шестдесет години по-късно, през 1977 г., президентът Джими Картър възстановява наградата, която към днешна дата може да се види в Пентагона.

Кончината на Мери Уокър е година преди жените да получат право да гласуват. Тя е погребана в семеен гробищен парк в Осуего, в неименния черен костюм.

По статията работи: Виктория Милова