Методи за диагностициране на множествената склероза и първо клинично изследване на болестта от 20-ти век

От 1955г.

Дълго време множествената склероза била наистина трудна за диагностициране – най-вече заради многобройните симптоми, някои от които не толкова изразени, които я съпътствали. През 20-ти век обаче голям брой медици се нагърбили с нелеката задача да направят установяването на коварното заболяване по-лесно и по-бързо.  

Един от учените, които допринесли много за успеха на тази мисия, бил д-р Джон Курцке. През 1955-та година медикът изготвил подробна скала, наименувана на него, която представлява сравнително прост метод за оценка на настъпваща инвалидизация при пациенти, регистрирани с МC. Т.нар. скала за оценка на инвалидния статус оценява увреждането в осем функционални системи и позволява на специалистите да базират своите предположения за степента на покосяване от множествена склероза в някакви конкретни граници.

Малко по-късно, през 1965-та, за първи път били въведени и т.нар. критерии на Шумахер – първият набор от критерии, използвани някога в диагностиката на коварното състояние. Става дума за общо шест положения, които трябвало да бъдат валидни при поставяне на съответната диагноза: да е налице проблем в централната нервна система, да са засегнати две или повече области от нея, да са отчетени нарушения и в бялото мозъчно вещество, пациентът да е на възраст между 10 и 50 години, да е имал два или повече случая на рецидив или на влошаване на състоянието. А последният критерий, който дълго бил обект на дискусии и най-вече – на критики, посочвал, че няма по-добро обяснение за признаците и симптомите на пациента.

В крайна сметка първото клинично изследване на болни от МС с цел намиране на адекватно лечение на болестта дошло като логично следствие от съществуващите вече методи за диагностициране. Въпросният експеримент бил проведен през 1969г. Пациенти, при които се наблюдавало влошаване на състоянието и тежки пристъпи, били подложени на терапия с адренокортикотропен хормон. Знаело се, че същият стимулира секрецията на стероиди от кората на надбъбречните жлези. А тези натурални стероиди, от своя страна, имали противовъзпалителен и имуносупресивен ефект. Резултатът: сравнени с контролна група пациенти, лекувани с плацебо, хората, преминали през терапията с адренокортикотропен хормон, демонстрирали по-бързо подобрение.  

Всъщност, именно този първи клиничен експеримент дал надежда и на пациенти, и на лекари, че множествената склероза може да бъде лекувана и овладяна.

Статията е част от историята на:

• История на множествената склероза