Методи за пречистване на вода, които древните хора са ползвали

От -4000г. до 1000г.

Още от най-дълбока древност хората осъзнават, че не всеки източник на вода е безопасен. Нашите прадеди установяват наличието на видими и невидими замърсители в жизнената течност. Днес идеята да се наведем към първата локва, за да утолим жаждата си, е меко казано нелепа. В миналото водата е била ценен ресурс, който не се набавя с просто завъртане на кранчето в банята.

За да могат хората от Античността и Средновековието да си набавят тъй необходимата течност, те копаят дупки в земята, заграждат реки и потоци, прецеждат кал и т.н. На най-голяма опасност от дехидратация били изложени пустинните народи. В статията ще посочим няколко основни метода, с които водата се е пречиствала преди изобретяването на дестилационния казан.

Първите опити за филтриране датират от 4-то хилядолетие преди Христа. За целта течността се е прекарвала през животински рог, пълен с пясък или натъпкан с лен. След това някои племена преваряват водата. Разбира се, този метод не гарантира премахването на всички химически замърсители, но поне намаля възможността от директно отравяне.

В Древен Египет се смята, че свойствата на водата се подобряват значително ако после вътре се сипе алуминиев сулфат. Така се премахват утайките от застояла вода, но микробите остават вътре. Въпреки това изобретението на живеещите по течението на река Нил хора дава началото на първите методи за химическо пречистване. Гърците от Елада използват подобен метод в комбинация с инструмент, направен от метал и плат, който те наричат „Ръкава на Хипократ“.

Интересни са начините, по които индийците премахват вредните съставки от водата. Те използват семената на растение, наричано катака, което в превод от санскрит значи „пречистващо дърво“. Те най-напред прецеждат калната течност през сито, пълно с пясък и чакъл, като оставят влагата да се оттича в делва. След това изсипват в глинения съд гореспоменатите семена. В древната книга Тамил се спомената, че ядките на дървото могат да се ползват както цели, така и на прах.

Римляните имат съвсем друга стратегия за набавяне на чиста вода. Те строят в началото и в края на своите аквадукти поредица от завои и корита. Когато струята минава през този своеобразен лабиринт, утайките остават заклещени между плочите. След като е налята в съдове, за да е напълно годна течността за пиене, в делвите се сипва малка доза оцет или вино.

Въпреки че жителите на Древен Рим имат невероятни постижения в много области, пречистването на вода не е едно от тях. В много тленни останки, намерени в развалините на техните градове, са замерени повишени нива на олово в костите. Причината за това била, че водосточните тръби в империята се правели от опасния за здравето метал.

Аквадукти за пренасяне на прясна вода до градовете строели и древните маи от Централна Америка. Техните методи за пречистване включват основно филтриране през чакъл и подобряване на вкуса чрез накисване на уханни билки.

През Средновековието нашите прадеди пият живителната течност без тя да минава особена обработка. Единствената иновация е премахването на замърсявания от водата с кремъчно сито, което се поставя в кладенците. Случайно е открит и антибактериалният ефект на среброто чрез приготвянето на светена вода в църквите.

Такива примитивни методи за приготвяне на питейна вода се ползват и до днес в развиващите се краища на света. Както разбрахме от споменатото по-горе, те не са много ефективни, за това различни организации се опитват да решат проблема като строят канализации, водна инфраструктура и пречиствателни станции.

Ако сте сред природата и решите да експериментирате с някой тези методи, с цел да си осигурите чиста питейна течност, ние бихме ви препоръчваме да се запасите с активен въглен или друго лекарство за премахване на болките в корема…

По статията работи: Георги Динев