Методи за лечение на болестта на Паркинсон от втората половина на 19-ти век

От 1863г.

През втората половина на 19-ти век, бъдейки двама от най-известните невролози от този период, французинът Жан-Мартен Шарко и британецът Уилям Гауърс изиграли най-съществена роля в установяването и стандартизирането на първите клинични методи за третиране на Паркинсон. Както можете да се досетите, откритията на тези специалисти били резултат от многобройни и неуморни експерименти, които малко по малко щели да започнат да дават надежда и на специалистите, и на пациентите, че коварното заболяване може да бъде овладяно.

Антихолинергичните лекарства на "бойното поле" 

Някъде между 60-те и 70-те години на разглеждания век Шарко решил да тества ефикасността на алкалоиди от беладона в справянето с болестта на треперещите ръце. Знае се, че днес въпросните вещества заемат централно място в състава на т. нар. антихолинергични средства. Последните, както станало ясно впоследствие, оказвали благоприятен ефект върху допаминергично-холинергичния баланс в онази част от мозъка, наречена стриатум, която, на практика, била основно засегната при Паркинсон.

Спокойно може да се твърди, че първите научни наблюдения върху ефикасността на тези антихолинергични препарати със сигурност принадлежат на Шарко. В любимата си и позната среда на парижката болница "Салпетриера"  Жан-Мартен "разнищил" в детайли тяхната употреба. Разбира се, в своята научна дейност френският анатом бил подпомогнат от голям брой млади и "надъхани" студенти като: Жил дьо ла Турет, Пиер Мари и Леополд Орденщайн. Един от тях – Ордейнщайн, бил толкова надъхан, че дори си позволил да си присвои авторството на част от теориите на своя учител, но... без успех. Шарко категорично си запазил правото, освен като откривател на склеротичните плаки, да бъде споменаван в историческите архиви и като един от най-големите пълководци срещу болестта на треперещите ръце на 19-ти век.
 
Като основен антихолинергичен агент в третирането на Паркинсон медикът най-често използвал т. нар. хиосциамин. Въпросният агент, който бил на растителна основа, се употребявал за производството на хапчета. Те обикновено се приемали на прах, увити в хляб, или под формата на сироп. Както свидетелства рецепта, съхранена в медицинския колеж във Филаделфия, Жан-Мартен понякога комбинирал антихолинергичното лечение с някои житни растения и т.нар. мораво рогче (паразитна гъба, която се среща най-вече при ръжта). Тези житни препарати, всъщност, към днешна дата влизат в състава на някои модерни допаминови агонисти – медикаменти, които директно стимулират допаминовите рецептори на стриатума, както и на допамина, сам по себе си.

В парижката библиотека "Шарко" може да бъде открита уникална колекция от общо 18 непубликувани писма – разменена кореспонденция между Жан-Мартен и негови пациенти. Тези документи обхващат периода от най-малко 15 месеца от януари 1863г. до март 1864г. и съхраняват важна информация за прилаганите от французина методи за лечение. В допълнение към терапията с хиосциамин и житни култури, Шарко препоръчвал цялостна програма на почивка и ограничаване на стреса, която програма била, като цяло, прилагана и във връзка с други неврологични нарушения. Сред употребяваните медикаменти срещу Паркинсон се споменавали също и: камфор, сребърен нитрат, железни добавки, хапчета от буника и цинков оксид. Какъв бил ефектът на изброените срещу болестта на треперещите ръце обаче не станал напълно ясен, а тяхната фармакология не касае допаминовата система.

Иначе, френският специалист бил много стриктен в даването на инструкции и винаги посочвал точните пропорции, в които медикаментите трябвало да се приемат. Едновременно с това, специалистът окуражавал болните, апелирал те да запазят търпение в борбата срещу коварното хронично заболяване и не се отказвал да изпробва нови методи за справянето с него.

Въпреки всичко, визията на Шарко за ефикасност на което и да е медикаментозно средство срещу Паркинсон не била постигната, за негово голямо разочарование. Ето какво споделил той в своя публикация от 1872-ра: "Всичко или почти всичко беше изпробвано срещу това заболяване. Дори измежду най-прехвалените медицински субстанции от нашето време малко са тези, които мога да назова за наистина полезни срещу болестта".  

Алтернативните терапии на първа линия

След като отхвърлил повечето лекарства като достатъчно успешна алтернатива за справяне с неврологичното нарушение, Шарко решил да пробва нещо друго, а именно - терапия с вибрации. Френският доктор забелязал, че след дълго пътуване във влак, файтон или при яздене, при пациентите с Паркинсон се наблюдава значително подобрение. През 1892-ра това наблюдение довело учения до създаване на специален вибриращ стол, който да симулира гореспоменатите усещания ("fauteuil trépidant" – на френски език). Малко по-късно ученикът на Жан-Мартен – Жил дьо ла Турет, изобретил специална каска, която по-лесно да "транспортира" вибрациите до мозъка. Хидротерапията, спа процедурите и тези със светлина също се прилагали масово. Електрическата стимулация с фарадичен или галваничен ток се употребявала за стимулация на немощта в мускулите.

По-ранните и необичайни методи за лечение включвали и процедура чрез специален апарат за изпъване на гръбначния стълб. Разработено през 1883-та година в Русия, въпросното устройство спечелило голяма популярност в Европа именно заради Шарко, който по някое време от житейския си път се заел да провери ефикасността и безопасността му. Използвайки гравитацията и тежестта на пациента, тялото на идивида се поставяло във вертикална, изпъната позиция. Той трябвало да стои така в продължение на известно време – завързан и неподвижен, на чист въздух. Странната терапия действително се отразявала добре върху сковаността при пациентите с Паркинсон, но не и върху тремора, от който те се оплаквали. Многобройните й странични ефекти, както и стресът, който причинявали, принудили Шарко да се откаже бързо от стратегията и от желанието да я популяризира в Страната на петлите.

Британският лекар Уилям Гауърс, общо взето, прилагал сходни с тези на Шарко методи на лечение на коварното състояние. Гауръс препоръчвал на болните да си осигурят спокойствие и почивка. Срещу тремора англичанинът използвал хиосциамин и съобщил, че арсеникът, морфинът и индийският коноп са ефективни агенти срещу временния пристъп на треперене. Описвайки силата на комбинацията от канабис и опиум, Уилям коментирал: "Много пъти съм наблюдавал отличителни подобрения след дълъг период на употреба й.", (Гауърс, 1899г.)

През следващите години още много учени щели да бъдат въвлечени в борбата срещу заболяването и щели да бъдат открити съвременните методи за третирането му.