Метод на Корсаков за разреждане на хомеопатичните лекарства от 1829 година

От 1829г.

Съвременната хомеопатия разчита на няколко етапа за производството на медикаменти. Един от тях е динамизацията. Той е особено съществен,тъй като от него зависи крайният продукт. Той, от своя страна се състои от два други подетапа, наречени разреждане и динамизация (потенциране). При първия последователно се редуцира на концентрацията на  тинктурата -майка, на разтвора от веществата (ако са разтворими), или на тритурациите (ако веществата са разтворими).  При  всяко разреждане полученият разтвор следва да се разтръска с машина, което се нарича "динамизация". За тази цел се използва два основни метода за редуциране на концентрацията: методът на Ханеман и методът на Корсаков. Вторият от тях ще бъде предмет на обсъждане в следващите редове.

И така, през 1829 година, Симон Николаевич фон Корсаков е държавен съветник на Николай I. Той е представил идеята си въвеждането на нов метод за употребата на стъклените съдове, нужни за разреждането на хомеопатичните медикаменти.

Въпреки че той не бил медик по образование, Корсаков бил натоварен с отговорната задача да синтезира нови хомеопатични лекарства за царя. Той предложил своя метод, чиято главна цел била да се намали броя на стъклените колби, които дори не се произвеждали в Русия, а се внасяли (а цената им едва ли е била символична).

"По време на поредица от проучвания, проведени, за да се определи точната степен на разреждане на хомеопатичните лекарства, аз бързо осъзнах, че за да се получи лекарство със стократно разреждане, трябва да разполагам с огромно количество колби и тапи. Следователно, аз исках да открия по-лесен и по-икономичен метод, и за тази цел, реших да използвам на една и съща колба няколко пъти. След изпразване на съдържанието в стъклена колба (за първото стократно разреждане), в нея трябваше да остане само една капка тинктура. Новият течен разтвор с разреждане (99 капки) трябваше да се добави към съдържанието в колбата. Това трябваше да се повтори до достигането на желаната степен на разреждане.

Опитът показва, че в колбата, съдържаща лекарство във вид на разтвор, макар и промит, все пак се запазва достатъчно количество лекарствено вещество, за да се „предадат” лечебните свойства на медикамента при следващото разреждане."

Тези редове са написани от Корсаков към АРВ (Асоциация на фармацивтете в Белгия). Впоследствие те са  публикувани в сборник „D'homéopathie” от 1983 година, който описва подробно неговия опит.
Разтворите, получени по този начин, се наричат Корсакови разреждания. Те се отбелязват с буквата К, а пред нея се посочва броя на разрежданията. От съществено значение било новополучената смес да се разклати енергично 100 пъти, при всяко ново разреждане.

В ниски разреждания, методът на Корсаков изглеждал малко по-енергизиращ от Ханемановия метод за производство на лекарства, а това се дължала на употребата на една колба. В действителност, към енергията отдадена от напрежението на течността по стените на съда се добавяла и енергията, произведена от динамизацията на разтвора.
След като Ханеман е одобрил новия метод, Корсаков го доразвил. Забележителните терапевтични резултати, получени чрез него превръщат метода във важна част от историята на хомеопатията и незаменим начин за производство на лекарства за съвременната лечебна система в алтернативната.

Статията е част от историята на:

• История на хомеопатията