Начало История на медицината Мистериозният Ръкопис на Войнич – медицински текст, който доскоро никой не можеше да разчете

Мистериозният Ръкопис на Войнич – медицински текст, който доскоро никой не можеше да разчете

От 1420г.

Мистериозният Ръкопис на Войнич – медицински текст, който доскоро никой не можеше да разчете - изображение

От откриването си през 1912 г. средновековният ръкопис, известен като Ръкописа на Войнич, е мистерия и култов феномен. Тънкият пергамент, на който е написан текстът, е датиран с въглерод-14 и е отнесен към XV в. (1404-1438 г.). Вероятно е съставен в Северна Италия по време на италианския Ренесанс. Кръстен е на Вилфрид Войнич, полски прекупвач на книги, който продава ръкописа през 1912 г.

Ръкописният текст е написан на неизвестен език или код и около писанията има много илюстрации на непознати растения, голи жени, странни предмети и зодиакални символи. Някои от страниците липсват, до нас са достигнали около 240. Изписани са отляво надясно. Ръкописът е изследван от много учени – както професионални криптографи, така и аматьори, включително американски и британски дешифровчици, участвали в Първата и Втората световна войни. Доскоро никой не можеше да разчете дори някаква минимална част от текста и случаят е един от най-известните в историята на криптографията. Ръкописът е обект на много романи и спекулации. Никоя от предложените хипотези през последните 100 години не е потвърдена.

Страница от ръкописа на Войнич

През 1969 г. Ръкописът е дарен на библиотеката на американския университет Йейл от Ханс П. Краус, където се пази и днес.

Смята се, че книгата някога е била закупена от Рудолф II, императора на Свещената Римска империя и крал на Бохемия (1552-1612 г.) за 600 дуката. От там тръгва и една от старите теории, че авторът му е францисканският монах и енциклопедист Роджър Бейкън (1214-1294 г.). Войнич полага много усилия, за да я докаже; другото му предположение е, че авторът е Алберт Велики, немски философ, също живял през XIII в.

Малко преди 1921 г. Войнич успява да разчете името "Jacobj à Tepenece", написано в края на първата страница на ръкописа. Най-вероятно това е Якуб Хочицки от Тепенец (1575-1622), известен с латинското име Якоб Санапий. През 1607 г. Рудолф II го назначава за императорски дестилатор и куратор на ботаническите градини, както и един от личните му лекари. Името на Якоб Санапий все още е видимо при ултравиолетова светлина, но не съвпада с подписа му, което говори ,че е добавено по-късно, вероятно дори от самия Войнич.

Някои историци и специалисти подозират, че ръкописът е изфабрикуван от самия Войнич. Като прекупвач на книги, той притежава нужните познания и средства, необходими за създаването на подобна ценна книга. Тези теории са отхвърлени след прецизното и сигурно радиокарбонно датиране, което отнася текста към XV век. Но трябва да се има предвид, че това е датировката на пергамента и съществува вероятност текстът да е написан по-късно.   

Страница от Ръкописа на Войнич

Историкът и телевизионен сценарист Николас Грибс твърди, че е разбил кода му и е открил, че книгата всъщност е ръководство за грижа за женското здраве и съдържа текстове, взети от други подобни творби от тази епоха.

Грибс бил избран от телевизионна компания да анализира ръкописа преди 3 години. Тъй като той е напълно дигитализиран от библиотеката Бейнеке в Йейл, той имал възможност да види много малки подробности на всяка от страниците и да ги проучва в свободното си време. Натрупаният опит със средновековни латински текстове и познаването на древните медицински трактати му позволили да открие първите подсказки за разбиването на кода.

След като известно време разглеждал ръкописния текст, Грибс осъзнал, че вижда позната форма на средновековните латински абревиатури, често използвани в медицинските текстове, посветени на билките.

"Абревиатурите и лигатурите се появяват при всяко въведено растение," пише Грибс. "Абревиатурите отговарят на стандартните модели думи, използвани в 'Хербария на Аполей Платоник' – aq=aqua (вода), dq=decoque/decoctio (отвара), con=confundo (смес), ris=radacis/radix (корен), s aiij=seminis ana iij (3 зърна от всяко) и др."

Което означава, че текстът всъщност не е кодиран. Ръкописът е бил четим за всеки, запознат с медицинските трактати от този период.

Страница от ръкописа на Войнич

При по-внимателното изследване на текста Грибс забелязал прилики с други латински медицински текстове. Когато прегледал две от най-често копираните медицински книги Trotula и De Balneis Puteolanis, той осъзнал, че много от параграфите и изображенията в Ръкописа на Войнич са взети директно от тях (като имате предвид, че авторите на тези два трактата на свой ред са копирали части от текстове на известни латински лекари като Гален, Плиний и Хипократ). През Средновековието преписването на по-стари текстове с цел да се запазят знанията в тях, е много често срещана практика. През тази епоха все още няма закони за авторските права, а и книгите се срещат изключително рядко, да не споменаваме какъв процент от населението може да чете. Поради тази причина, никой не роптаел срещу тази практика.

Щом осъзнал, че Ръкописът на Войнич е медицинска книга, това помогнало на Грибс да разбере странните на пръв поглед картинки в него. Изображенията представляват различни полезни растения и билки, а голите, къпещи се жени потвърждават, че трактатът е гинекологично ръководство. В древността, а и днес, баните често са предписвани като лечебно средство. Древните римляни например вярвали, че едно хубаво топване лекува всички заболявания. В текста са включени и зодиакални карти, тъй като античните и средновековните лекари вярвали, че определени лекове действат по-добре, ако се прилагат през периода на точно определен зодиакален знак. Грибс дори идентифицира едно от изображенията – копирано, разбира се, от друг ръкопис – на жени, които държат магнити във формата на понички в баня. Дори през тази далечна епоха хората вярвали в псевдонаучната сила на магнитите.

Зодиакални карти
Астрологични зодиакални карти от ръкописа

Ръкописът на Войнич е датиран надеждно в периода от няколко десетилетия преди изобретяването на печатарската преса, поради което не е изненадващо, че е странна смесица от плагиатски материали и измислици, но този формат е замиращ за времето си. Щом хората започват да създават копия на оригиналните Trotula или De Balneis Puteolanis на печатарска преса, вече няма нужда от писари, които месеци наред да възпроизвеждат информацията в ръкописна форма.

Грибс смята, че вероятно Ръкописът на Войнич е създаден по поръчка, за точно определен човек, поради което е посветен предимно на женското здраве. Други специалисти по средновековните латински текстове, със сигурност ще пожелаят да се изкажат по темата, но скромността на откритието на Грибс го прави относително приемливо и достоверно.

по статията работи: Величка Мартинова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

източници: 1. https://arstechnica.com/science/2017/09/the-mysterious-voynich-manuscript-has-finally-been-decoded/

2. https://en.wikipedia.org/wiki/Voynich_manuscript 

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиСнимкиСпециалистиНовиниЗаведенияЛюбопитноКлинични пътекиЗдравни съветиАлтернативна медицинаНормативни актовеОрганизацииАнатомияНаправления в медицинатаМедицински изследвания