Начало История на медицината Мистериозното смъртоносно изпотяване - средновековната епидемия, всяла ужас в Европа

Мистериозното смъртоносно изпотяване - средновековната епидемия, всяла ужас в Европа

От 1557г.

Мистериозното смъртоносно изпотяване - средновековната епидемия, всяла ужас в Европа - изображение

Докато повечето хора са чували за Черната смърт, то навярно малко от тях знаят, че средновековна Европа е масово засегната от подобно, но за щастие, по-малко смъртоносно заболяване, останало в историята с нарицателното мистериозното смъртоносно изпотяване.

Повечето хора са чували за "Черната смърт", която заличава 60% от европейското население през средата на 14 век. И все пак, има и още една средновековна епидемия, която отнема хиляди животи, известна като мистериозното смъртоносно изпотяване. Въпреки че историците твърдят, че тази болест отнема много по-малко човешки животи, отколкото чумата, тя "печели" призово място в друга област – жертвите й загиват в рамките на 24 часа, изпотявайки се до смърт.

Към днешна дата науката е идентифицирала патогена, който е причинил чумата, а и сегашните случаи са лечими с антибиотици, но за съжаление никой не знае какво е причинявало потенето в миналото. Съвременните изследователи предполагат, че в "уравнението" може да са замесени два патогена, които биха могли да причинят болестта (като и двата от тях могат да убият човек и днес).

"Хрониките на Холинс", публикувани през 1557 г., описват английското изпотяване като "толкова остро и смъртоносно, че никой никога не е чувал или споменавал каквото и да е за него". Интересен факт е, че творбата е написана от хора, чиито дядовци са свидетели на Черната смърт. Заболяването започва изведнъж с треска, болка в крайниците, врата, раменете, с коремна болка и повръщане. Драматично протичащата настинка е последвана от висока температура, включваща изпотяване, толкова обилно, че болестта скоро става известна просто като "Изпотяването". Организмът на пациента за кратко отслабва толкова бързо, че човекът агонизира, борейки се за въздух, следва остра гръдна болка и забързан пулс. Смъртта настъпва бързо.

Огнищата на мистериозното заболяване са най-вече в Англия, където те се появяват през лятото на 1485, 1508, 1517, 1528 и 1551 г. След това тази загадъчна болест просто изчезва. През тези лета лекарите се борят ожесточено, за да разберат естеството на болестта. Най-изявени от тях са Томас Форестие (през 1485 г.) и Джон Кайъс (през 1552 г.).
 
Медицински изследователи във Военната болница "Кралица Астрид" в Брюксел разказват за средновековните доклади и ги сравняват с текущи епидемиологични данни. През януари 2014 г. те публикуват своя статия за списанието "Вируси".

Това разкрива, че болестта може би е дълбоко вкоренена в историята на Англия. "Ние все още преглеждаме старите документи, търсейки улики", казва д-р Пол Хеймън, един от изследователите. Той и колегите му описват как протича първото избухване, което може би е неразривно свързано с преврата на Хенри Тюдор срещу Ричард III през 1485 г. За наличие болестта първо се съобщава при битката в Босуърт, когато лорд Стенли използва това (на пръв поглед) доста удобно извинение за изтегляне на армията, предавайки се на царя и заемайки страната на Хенри. Смъртоносното изпотяване следва военните победи на Хенри VII в Лондон, където загиват около 15 000 души за шест седмици.

Въпреки че болестта е била известна за пръв път в Англия, Хеймън и неговите колеги изследват възможните причини за появата на болестта. Те стигат до извода, че болестта може и да не възникнала на Острова. "Споменава се, че тя идва от Родос", казва Хеймън. Наемници на Хенри Тюдор, пристигнали от Франция за преврата, може би несъзнателно са транспортират болестта до Англия, след като по някакъв начин те я прихващат по време на военната си кампанията си срещу Османската империя в Родос през 1480 г.

Само едно огнище преминава през Ламанша. След това около 2 000 души загиват в Лондон през 1528 г. По-късно болестта се разпространява по кораб и достига до Хамбург, Германия, където за около месец има над хиляда смъртни случаи. След това около 3 000 души загиват в Даниг и много други в Любек, тъй като заболяването се разпростира по балтийското крайбрежие, достигайки Дания, Скандинавия и Русия.

Хеймън и неговите колеги заключават, че сред правдоподобните "заподозрени" за това смъртоносно заболяване е хантавирусът. Той се предава от определени мишки, плъхове и волове, които не показват явни признаци на заболяване, а хората се заразяват чрез вдишване или чрез фекалии. Освен избухването на едно-единствено изолирано огнище през 1996 г. в Аржентина няма други случаи на болестта, предавана от човек на човек.

Клиничните прояви на смъртоносното изпотяване са подобни на тези при хантавирусния белодробен синдром (HPS- ХПС). Съединените щати имат между 11 и 48 случая на ХПС годишно, а смъртността е 38%. През лятото на 2012 г. избухване на епидемия от ХПС поразява Националния парк "Йосемити" в Калифорния, заразяват се 10 души, от които - трима загиват. Националната паркова служба незабавно изпраща предупреждения до над 233 000 посетители на парк Йосемити. За съжаление не съществува лечение за болестта освен механично обдишване на болните.

Въпреки това, различните видове хантавируси, които причиняват ХПС, са от Северна и Южна Америка, а не от Европа. В Евразия хантавирусите предизвикват хеморагична треска с бъбречен синдром. Представянето на мистериозното изпотяване като нов вид хантавирус, който е транспортиран в миналото към Англия, може и да е изкушаваща, но Хейман казва, че това би означавало, че първата изява на болестта щеше да е налице веднага след откриването на Америка през 1492 г. "Това не беше така, така че патогенът вероятно е "родом" от Европа (или Азия)", посочва той. Хантавирусният белодробен синдром също така не включва екстремно изпотяване, поставяйки под съмнение дали той е отговорен за мистериозното заболяване.

Друг потенциален виновник е антраксът. Според микробиолога Едуард Максъйгън, болестта може да се причинява и от бактерията Bacillus anthracis. Симптомите в 22-та случая на инхалационен антракс по време на биотерористичните атаки от 2001 г., които довеждат до пет смъртни случая, включват обилно потене, изтощение и внезапно начало на заболяването. Пациентите се нуждаят от механична вентилация и антибиотици, въпреки че дори при лечение, смъртността при инхалационен антракс е 45%.

Антраксът е по-разпространен сред животните. Понастоящем около 2004 година си наблюдава огнище на антракс сред говедата в Пешавар, Пакистан (14 бика умират до края на март). За да се заразят говедата, бактериалните спори трябва да попаднат в тялото, така че те могат да се предават между хората не само чрез вдишване или поглъщане, но и при попадане на спори в отворени рани. Всеки от тези методи причинява малко по-различни симптоми. Последният вид (т.нар. кожен антракс), включва кожни лезии, но те не са чести при другите две форми. Това би могло да обясни защо Кайъс не открива никакви поражения върху кожата на жертвите, докато Форестиер отбелязва за наличието на черни петна по някои засегнати хора.

Максуийган казва, че английското изпотяване може да се пренася от антраксни спори във вълната, въпреки че той признава, че инхалационният антракс вероятно е рядкост преди индустриализираното производство на естествени тъкани. "Предполагам, че това, което трябва да направим, е да ексхумираме няколко от жертвите на болестта и да потърсим спори", размишлява Максъйгън.

Защо болестта се е появила точно през летата? Отговорът може да се крие в изменението на климата. Началото на болестта съвпада с началото на 300-годишен период на охлаждане в Европа, предизвикан от поредица от вулканични изригвания в Индонезия. Така може да има нередовни сезонни колебания, подобни на събитията покрай Ел Ниньо, които виждаме днес. Хейман и колегите му откриват, че епидемиите може да са последвали и през години, когато културите са засегнати от наводнения. Що се отнася до възможността да има т.нар. вектори на потенциален хантавирус, то можем да потвърдим със сигурност, че числеността на гризачите се увеличава през лятото. Хейман казва: "Вероятно има нужда от определени обстоятелства, нужни да се предизвикат огромни епидемии." "Дали английското изпотяване отново ще удари е трудно да се каже", продължва Хайман. "Ние редовно виждаме (отново и отново) появата на "нови" вируси, така че можем да се надяваме затишието да е дълго.

По статията работи: Виктория Милова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник и снимка: www.historytoday.com/jared-bernard/dreaded-sweat-other-medieval-epidemic

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Направления в медицинатаНовиниЛюбопитноНормативни актовеЛайфстайлСпециалистиЗдравни съветиХранене при...Алтернативна медицинаБотаникаЛечения