Мистерията с нетленното тяло на руски будистки монах, останало непокътнато 90 години

От 1927г. до 2005г.

Тялото на Хамбо лама Итигелов, духовният водач на руските будисти между 1911 и 1927 г., е ексхумирано за първи път през 1955 г., в съответствие с последната воля на монаха. През 2002 г., 75 години след смъртта му, монахът е изваден от земята за трети път и патолозите не откриват никакви следи от разлагане.

Гробът се състои от ковчег, в който будисткият лама стои в позиция лотус (седнал, със скръстени крака). Тялото му е като мумифицирано, въпреки че по него не са извършвани абсолютно никакви манипулации. Монахът е облечен в коприна. Учените изследвали проби, взети от тялото му 75 години след смъртта му, и открили, че кожата, косата и ноктите му не се различават по нищо от тези на живите хора.

„Ставите му са подвижни, меките тъкани са еластични като при жив човек, и след като отворили ковчега, в който ламата е бил положен 75 години, се разнесла приятна миризма,“ казва Галина Йерешкова, професор по история в руския държавен хуманитарен университет.

Тялото на Итигелов е свещено за будистите в руската република Бурятиа, където днес почива в мир в будисткия манастир Иволгин в столица Улан-Уде.

Хамбо лама Итигелов е реален човек, добре известен в руската история. Той учи в Анински Датсан, будистки университет в Бурятиа. Итигелов се сдобива с диплома по медицина и философия и дори създава фармакологична енциклопедия.

През 1911 г. Итигелов се превръща в Хамбо лама (глава на будистката религиозна общност в Русия). През периода 1913-1917 г. той отваря първия будистки храм в Санкт Петербург. Итигелов публикува религиозни трактати и учения и обединява много религиозни фракции.

На 19 март 1917 г. руският цар Николай II Романов го награждава с ордена на Св. Станислав. По време на Първата световна война Итигелов подпомага армията с пари, дрехи и лекарства. Той също така строи редица болници, в които лекари лами помагат за лечението на ранените войници. За тези си заслуги Итигелов получава и медала на Св. Анна.

През 1926 г. той предупреждава будистките монаси за предстоящия „червен терор“ и ги съветва да напуснат страната и да се насочат към Тибет. Самият той никога не напуска Русия. През 1927 г. заявява на ламите, че се подготвя да напусне този свят. Започва медитация и скоро след това умира. Оставя завещание, в което моли да бъде погребан в позата, в която е застинал в безвремието – лотус – в кедров ковчег в традиционно гробище. Итигелов моли монасите след няколко години да ексхумират тялото му.

Волята му е изпълнена през 1955 г. и след това през 1973 г., но будистките монаси пазят в тайна делата си, тъй като всички видове религии са забранени от комунистическата диктатура. Сталин екзекутира стотици лами и унищожава 46 будистки храма и манастири.

На 11 септември 2002 г. тялото на Итигелов е ексхумирано за трети път. Този път на събитието присъстват десетки очевидци, включително двама специалисти по съдебна медицина и един фотограф. Тялото е транспортирано до Иволгински Датсан (резиденцията на тогавашния Хамбо лама), където е внимателно прегледано от монаси, учени и патолози. Учените сравнили пробите, взети от нетленното тяло, с материал от живи хора. Единият от специалистите твърди, че когато доближил Итигелов, можел ясно да усети топлината, излъчвана от ръцете му.

През 2005 г. тялото е прегледано и от Виктор Звягин от Федералния център за съдебна медицина, като извършва анализ на образци от косата, кожата и ноктите на монаха. Той заключава, че Итигелов е в състояние, типично за някой, починал преди 36 часа. Според резултатите протеиновата структура на тялото не е нарушена, нито дори увредена – тя е идентична с тази на жив човек.

Учените са смаяни от резултатите, които не могат да бъдат обяснени чрез познанията и техниката на съвременната медицина. Те все още не могат да обяснят как в тялото на Итигелов липсват определени химични елементи или са в незначителни количества. Към момента нетленните останки на монаха се съхраняват на открито, без каквато и да било техника за поддържане на температурата или влажността на въздуха.

Официалното становище е, че тялото е много добре запазено, без никакви следи от разлагане, като мускулите и вътрешните тъкани, меките ставни връзки и кожата са непокътнати. Съдебните медици потвърждават, че тялото никога не е балсамирано или мумифицирано, за разлика от мумията на Ленин например.

Янжима Василиева, директорът на Института Итигилов, казва, че в момента на смъртта си той е на 75 години и обещава да се върне сред хората след 75 години. Най-невероятното е, че толкова години след кончината му той все още стои изправен. Патолозите твърдят, че при нормални обстоятелства около 2 седмици след смъртта това вече е невъзможно.

Бимбо лама, човекът, който се грижи за тялото на Итигелов, е до учителя си през по-голяма част от времето. Периодично той сменя дрехите му и твърди, че ставите му са по-гъвкави отпреди и винаги усеща приятна миризма, идваща от тялото на монаха.

Ламите са облекли своя учител в златна роба със син пояс, положен в скута му. Очите му са затворени, чертите му замъглени, въпреки че формата на лицето и носа му са същите като на негова снимка, направена през 1913 г. Ръцете му са подвижни, ноктите му прилежно изрязани. Кожата му е мека. Главата му все още е покрита с късо подстригана коса.

Според професор Йершова това е единственият в света потвърден случай на тяло, останало нетленно толкова дълъг период от време. Балсамирането и мумифицирането е добре известно сред различни племена и народи – в древен Египет, Китай, християнските светци, комунистическите лидери и др. Във вечните ледове на Сибир учените откриват запазени тела на хиляди години, но при контакта с въздуха и по-специално кислорода, започва процес на окисляване и те се разлагат понякога за броени часове.

Ламите от храма твърдят, че с тялото на техния учител са свързани много чудеса – като например чудодейни изцеления само след виждането на Хамбо лама.

Преди смъртта си Итигелов казва, че е оставил послание за всички хора на Земята. Какво, все още никой не знае.

Подобни случаи са описани в будистките текстове, но до този момент няма потвърден пример. Може би съобщението, оставено от будисткия учител, е, че има неща, над които никой няма власт – като нетленното му тяло, от което се носи нежен аромат.

по статията работи: Величка Мартинова