Митологични източници, описващи появата на някои заболявания в Древна Елада

От -47г.

Най-ранните сведения за наличието на болести в гръцката литература могат да се открият в Омировата Илиада, написана около осми век пр.н.е. Когато Агамемнон се опитва да откупи заловената си дъщеря, той обижда жрец в храм. Като наказание, бог Аполон изпраща болест на войската. Според Омир в началото на заразата, Аполон поразявал със стрелите си само мулетата и кучетата във военния лагер, но впоследствие започват да умират и гръцки войници.

Омир описва силно заразна болест, протичаща с треска, която бързо се оказвала фатална за заболелия. Тя обхванала лесно почти цялата армия. След като гърците умилостивили Аполон с жертви, а дъщерята на Агамемнон била върната – лагерът бил прочистен от труповете - те били хвърлени в морето. Този акт вероятно прибавил и тежката дизентерия към заболяванията, от които са страдали гърците на бойното поле.

В митологията, стрелите на Аполон и неговата близначка Артемида често са символ за внезапната поява на болести. Митът за Ниоба илюстрира това твърдение. Ниоба била смъртна жена, която се гордеела много с красотата на децата си. Тя твърдяла, че превъзхожда богинята Лито (майка на Аполон и Артемида), защото тя е родила седем сина и седем дъщери, за разлика от Лито. Като наказание за оскърблението към майка си, Аполан застрелял всички седем сина със своите стрели, а стрелите на Артемида отнели живота на седемте дъщери на Ниоба. Ниоба трябвало да бъде лишена не само от източниците на своята гордост и обич, тя трябвало да гледа как четиринадесетте й деца умират, дори след като се е опитала да ги предпази със собственото си тяло от стрелите.

Стрелите на древногръцките богове можели не само да предизвикват смъртоносни заболявания. Те можели и да избавят жителите на Древна Елада от сигурна смърт. В този ред на мисли, Аполон често е наричал себе си пеан (вероятно думата се е използвала като нарицателно за лечител на боговете). Аполон, също така, е баща на Асклепий, богът на изцелението, култът към когото е бил широко разпространен в гръцкия свят.

В пасаж, разказващ за историята на Пелопонеската война, Тукидид описал чумата, поразила Атина по време на военните действия (47.3-54.5 г. пр.Хр.). Неговото ярко изображение на чумата и нейните последици вдъхновило и други автори в древността да пишат за подобни теми. Сред тях са Софокъл и Де Лукреций.

Гръцките митове често са своеобразна алегория, разказваща за рални исторически събития. Една от дванадесетте задачи на Херкулес била да се пребори с митичното същество Хидра. Всеки път, когато той отсичалл някоя от главите на змиеподобното чудовище, на нейно място израствали още две. Археолозите смятат, че този мит всъщност е посветен на чумата, която опустошила популацията на древната област Лернеа.