Мястото на Соран от Ефес в гръко-римската медицина

От 98г. до 138г.

Соран е гръцки лекар, роден в Ефес, град в Мала Азия, портата към Плодородния полумесец. Епохата, в която живее и твори може да се определи грубо като "Зоната на здрача" – периода между Христос и Цезар и Тъмните векове, в който цари относителен мир, а Средиземноморието просперира.

Въпреки че за самия Соран се знае изключително малко, известно е, че той практикува медицина в Рим по времето на император Траян (98-117 г.) и Хадриан (117-138 г.). Грък, роден в Ефес, получил медицинско образование в Александрия и установил практиката си в Рим,не е прецедент в историята на медицината, тъй като вековната традиция вече е проправила този естествен път пред младите и даровити гръцки учени.

От основаването на Александрия (332 г. пр. н. е.) до IV в. Александрия е културния център на Средиземноморието и един от най-престижните градове, в които един античен младеж може да получи образование във всички сфери на науката.

Соран придобива специализирани познания и умения, свързани с диагностиката и лечението на жените и децата, както и развива особен интерес към хирургията, за което свидетелстват и медицинските му трудове.

По онова време в Рим гледали на лекарите като на друга порода хора и повечето от медиците били гърци. Традициите забранявали на самите римляни да се занимават с медицина. Също както други артистични направления като музиката, танците, поезията, магията и т. н., медицината се смятала за професия, която могат да упражняват само робите, свободните и чужденците, които разбира се били гърци.

Вероятно този предразсъдък срещу медиците в ранния римски период води началото си от предхристиянската епоха. Гръцките военнопленници, доведени в Рим след падането на Коринт (146 г. пр. н. е.) са предимно лекари, по-късно освободени от Цезар. Състоянието на медицинското изкуство не е завидно в този период  и представлява смесица от шарлатани с високопарни имена. Амбулантните търговци също се срещат под път и над път. Въпреки че римските аристократи се отнасят презрително към лекарите, те понякога ги наемат срещу завидна сума пари.  

Мигриращите гръцки лекари, които разполагат с безброй змии в частни домове, необходими за отдаване на дължимото към култа към Асклепий, се наемат често от благородните дами (като съпругата на самия император Клавдий, Месалина), за да извършват мошенически практики по политически причини. По улиците на Рим изникват будки, в които свободни лекари дават предписания и се пазарят с гражданите. Самите римляни разполагат с бог за всяка известна им болест или физиологична функция. Поради тази причина Соран, макар и чужденец в Рим, бързо е приет във вече установения култ на медицинската практика. Въпреки противоречивите настроения на римляните към гръцките лекари, много други гръцки медици се радват на успех и слава в Рим преди Соран – като Педаний Диоскорид и Руф от Ефес.

Невъзможно е да разберем работата на Соран, без да обърнем внимание на медицинските школи през Античността. От I в. пр. н. е. до края на II в. различни медико-философски  доктрини и спорове се консолидират в различни клонове, образувайки поне три школи в медицината: Догматична, Емпирична и Методистка.

Догматичната школа вероятно е най-ранната и набляга на изучаването на анатомията и идеите на Платон и Аристотел. Емпиричната школа се основава на физиологичните доказателства за решаването на здравословните проблеми и е привържениците й са известни като медицински скептици.

Методистите се придържат към доктрината на Хипократ в медицинската си практика и настояват, че заболяването трябва да се определя само по симптомите, не по причините. Соран принадлежи към Методистката школа и в този контекст неговите произведения са изключително важни: широтата на неговите познания и усърдността в подхода му към болестите се простира далеч извън основните доктрини на школата, към която принадлежи, и определено може да се определи като един от най-ярките й последователи.

Въпреки че Методистката школа е продукт на гръцката философска мисъл, тя придобива голяма популярност в Рим. Тъй като методистите се занимават с безбройните причини, свързани с корена на заболяването, техният подход към човешките болести става много простичък и лесен. Разбира се този подход си има и недостатъци. Въпреки че Гален критикува методистите, той се отнася с изключително уважение към личността и достиженията на Соран.

Към творчеството на Соран се приписват над 20 книги, но само няколко от тях са достигнали до нас в оригиналния си вид. Най-важната от тях определено е "Гинекология". Други, запазени в Гърция, са "За превръзките", "За счупванията", "Хирургия" отчасти и "Животът на Хипократ. Целий Аврелий (V-VI в.) превежда от гръцки оригинала на сорановия трактат "За острите и хронични заболявания".

Интересите на Соран се простират в много области на медицината и той също така пише за ембриологията и душата, оказвайки значително влияние върху теолозите на неговото време и бъдещите философи. В продължение на около 15 века след Соран, неговите възгледи, методика и практики оцеляват благодарение на немски, латински, френски и вероятно арабски преводи. 

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на Соран от Ефес