Наблюдения на староегипетските медици, описващи болести на храносмилателната система

От -1350г.

Що се касае за вътрешните болести, знанието на древноегипетските лекари са по-скоро бедни и откъслечни. За съжаление описанията на болестите, диагностичните заключения, схематичните прогнози също не могат да се похвалят с особена точност. Въпреки това, епохата, когато са били създадени първите староегипетски медицински папируси, народите на Стария континент току що са се "измъквали" от историческия отрязък, обхващащ бронзовата епоха. Поради тази причина, сравнението не е самоцелно. Добре е да се отбележи, че в онзи момент староегипетските жители, обитавали поречието на реката Нил вече са говорили, изследвали и описвали причините, увреждащи сърцето, за болестите в коремната кухина и от гледна точка на съвременните медици, са извършвали правилна клинична преценка за състоянието на болните хора. Познанията на староегипетските лекари за вътрешните болести бавно се натрупвали и постепенно се оформяла идеята, че трябва внимателно да се наблюдава развоят на страданието на пациентите.

Древните египетски лекари са оставили свои записки, касаещи коремните заболявания: „Този, който страда от стомаха, съобщава медицинският Еберс папирус (датира от 1550 г. пр.Хр), трябва внимателно да бъде изследван. Ако се окаже, че има стомашна тежест, след като е ял, ако има свит стомах и ускорено сърце, ти трябва да го прегледаш в легнало положение, и ако откриеш че тялото му е горещо и им а смущение в стомаха, тогава в този случай, ти ще кажеш: „това е последствие на черния дроб и ще му дадеш билки”. Това определено може да се нарече съвет на древноегипетски гастроентеролог.  От гледна точка на съвременните медици, наличието на температура и стомашна тежест говори за жлъчно-чернодробни оплаквания, които вероятно касаят заболяването остър холецистохепатит.

Стомахът бил наричан от египтяните „ро-иб” или „ро-н-ил”. Могат да се открият около 20 предписания за третиране на стомашни болки, които включват употреба на стрити костилки от фурми, смесени с бира. Древният документ е обрисувал и упоритостта на стомашните болки, които напомнят на симптомите на язвена болест или стомашен рак. За тези по-тежки случаи лекарите от древния народ предписвали: „Непрестанно се грижи за него, не го оставяй.” Клиничната картина описваща,  хроничен запек е включила и лечебното предписание за третиране на състоянието: смес от гъша мас и сладка бира, която се взема по 4 пъти. Чревните паразити също са били познати на староегипетските медици. Те са лекували пациентите с корени от нар (растението се използва и днес със същото предназначение), накиснати във вода.

Берлинският папирус (датира от времето на 19-та династия, управлявала в Египет между 1350 и 1200 г. пр.Хр.) е друг медицински древноегипетски документ, който картинно запознава медицинските историци с описанието на възпалителен процес на корема: „Има тежест в корема, стомахът му е болезнен, сърцето му гори и бие ускорено. Дрехите сякаш му тежат, като че ли е покрит с много наметала. Има голяма жажда още от първата нощ. Вкусът му е променен, както на човек, ял презрели смокини. Месата му са меки, както на човек, който ще умре. Когато се навежда да уринира, бедрата му са горещи и изглеждат натежали. За него трябва да кажеш, че има подуване на корема и че сърцето му е вкусило от болестта. Ти ще приложиш лекарства за подуването на корема, което значи: пресни фурми, хвойна, мед и сливи…”

От гледна точка на днешната медицина (около 5 хиляди години по-късно) случаят, описан от древноегипетския медик и симптомите, представени от него, дават основание на съвременните медици да считат, че заболяването е коремен тиф или друго остро възпаление. За съжаление, посоченото древно лечение едва ли е вършило чудеса. Въпреки това, историята на медицината свидетелства, че такива случаи най-често били оставяни на „самоизлекуване” .

Древният документ описва и пролапса на ректума и хемороидите, които се лекували от древноегипетските лекари с очистителни, а 121 пасаж от Берлинския папирус описва състояние, което отговаря на симптомите на коремен тиф: „болки в корема, в сърцето, възпаление  и ускорени удари, нощна жажда, влажна кожа като на човек, който е в много тежка състояние, коремът е възпален, а болният отказва да бъде прегледан.”

Друг пасаж от Еберс папирус разкрива на медицинските историци отношението на староегипетските лекари към заболяванията на храносмилателната система: „Ако изследваш един човек, който страда от вратата на сърцето (вероятно става дума за стомаха), ако изпитва тежест на стомаха при ядене, ако коремът му е подут, ако сърцето му се ускорява (може би се касае за стомашно-сърдечен синдром) ако човекът трудно ходи, подобно на този  който страда от възпаление на ануса, прегледай го легнал по гръб. Ако откриеш корема му топъл и стомаха задръстен, тогава кажи: „тогава засяга черния дроб”. Направи му тайното лекарство с тревите, което лекарят трябва сам да приготви. Болният да пие от него 4 пъти на ден, докато отново опипаш корема. Ако след това намериш дясното подребрие топло, а лявото хладно, тогава кажи за това, което намираш: „Това е страдание, което се разпростира и изхабява”. Ти ще трябва да го прегледаш отново и ако откриеш, че целият корем е хладък, ти ще кажеш тогава: „Неговия черен дроб е излекуван и пречистен. Той добре е приел лекарството.”

Казаното по-горе доказва по неоспорим начин, че староегипетските медици са следили протичането на вътрешните болести и тека са адаптирали подходящата индивидуална терапия. Лекарите от древния народ не се притеснявали да признаят, че не могат още в началото да съобщят определена диагноза на пациентите си. Те имали нужда от време, за да проследят протичането на болестта, а по този начин - да предоставят най-подходящите полезни съвети за третирането й.