Назален инхалатор за прием на анестетици на д-р Дефорд от 1912 година

От 1912г.

Чрез назалните инхалатори пациентите приемали непрекъснато инхалаторните анестетици изцяло чрез носа. Този прием на упойка осигурявал на лекарите свободен достъп до устата, за да могат свободно да извършват някои стоматологични процедури или орално-хирургични интервенции.

Лекарят и зъболекар Уилям Харпър Дефорд е описал за пръв път създадения от него назален инхалатор през 1912 година. На следващата година, той е патентовал и получил правата за разпространение на медицинското пособие. Инхалаторът на Дефорт започнал да се произвежда от "E. de Trey & Sons" във Филаделфия.

Медицинското пособие за назален прием на анестетици включвало маска с подвижна част, покриваща устата на пациента. Снимката по-долу показва детайл от инхалатора и деликатното назално лостче. Частите от инхалатора за носа и устата можели да работят с азотен оксид и кислород. Инхалаторът позволявал тези две части да бъдат свързани към дихателна торбичка за прием на течен сомноформ (смес от етил хлорид, метил хлорид и етил бромид).

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици