Най-известната брадата дама в Новата история

Клементин Деле е една от най-известните жени във Франция в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Тя не е нито политик, нито военен. Дамата става известна със своя необичаен външен вид, тъй като успява да си пусне гъста, къдрава брада.

Деле е родена в градчето Шомузи през 1865-та година. Още в младежките си години тя забелязва гъст мъх по бузите си и започва да го бръсне всеки ден, тъй като се срамува от особеността си. Така успява да запази своето лицево окосмение в тайна и води най-нормален живот. През 1885-та се жени за млад съдържател на местно кафене.

Един път, когато в близкия град Нанси пристига пътуващ цирк, цялото население на Шомузи се изсипва да гледа причудливите номера на акробатите и клоуните. Една от основните атракции е брадатата жена. Клементин Деле забелязва, че нейните съселяни гледат необичайно окосмената дама с открито възхищение и интерес. Затова след като циркът напуска региона тя се хваща на бас с един от клиентите си, че може да си пусне по-гъста брада от тази на цирковата изпълнителка.

Първоначално нейният познат смята, че съдържателката се шегува, но когато Деле спира да се бръсне, успява да си пусне гъста брада, която е по-хубава от тази на някои от съгражданите й от мъжки пол. Много бързо необичайният вид на дамата привлича нечуван брой клиенти в кафенето. Някои от хората, дошли да зърнат брадатата жена, пристигат от други региони на Франция. Само след броени месеци заведението е преименувано на „Café de la Femme Barbe“, което в буквален превод означава „Кафенето на брадатата жена.

Скоро Клементин Деле става нещо като знаменитост и дори започва да разписва свои снимки, които продава на клиентите си. Самото заведение предлага на зяпачите картички и сувенири от обекта, а на касата стои самият съпруг на необичайно изглеждащата дама.

Около началото на 90-те години Деле придобива популярност в цяла Западна Европа. Жената получава множество покани да се присъедини към пътуващи циркове, да участва в изложби и дори да е жива атракция на търговски панаир в Щатите. Французойката отказва всички тези възможности да обиколи света, тъй като е много привързана към родното си място, както и към своя съпруг. Съдържателят губи здравето си още на младини и не е в състояние да пътува огромни разстояния.

Интересно е мнението на самата Деле към любопитството, който тя предизвиква в хората. От запазените нейни писма се разбира, че жената гледа на себе си като на звезда, а не като на природна аномалия. Според нея в света има и други брадати жени, но много малко могат да изглеждат представително със свободно пуснати бакенбарди и мустаци.

Освен с работата си в кафенето, Клементин запълва времето си с каране на колело и разходки с нейните кучета. Тя се изявява като огромен любител на животните и спортовете на открито. По време на Първата световна война става доброволка в медицинския корпус и служи като фелдшер в лазарет.

Деле не успява да роди собствени деца, тъй като хормоналният дисбаланс, предизвикал емблематичното й лицево окосмяване, пречи на плода в матката да се развие. Затова тя и съпругът й решават да осиновят 5-годишно сираче, което да отгледат като собствена рожба. Осиновеното момиче печели сърцето на Клементин, понеже губи родителите си заради разразила се епидемия, наречена Испански грип.

През 1928-ма година съпругът на Деле умира. След като губи своя спътник в живота, дамата най-накрая се решава да пътува по света и прекарва 11 години от живота си в обиколки и участия в най-различни представления и изложби. Тя умира през 1939-та във френския град Епинал. На надгробната й плоча пише единствено „Тук лежи Клементин Деле, брадатата жена“.

Само след няколко години славата на французойката е напълно забравена. Никой не се сеща за кафенето й, нито за нейните вещи и снимки. Историята за необичайната дама се възражда през 2005-та година, когато антиквар-ентусиаст съвсем случайно намира и откупува нещата й от гаражна разпродажба в САЩ.

Редактор: Георги Динев