Най-старата игла за татуиране в Америка е открита в щата Юта

Северна и Южна Америка са последните два обитаеми континента, населени от хора. Докато Африка, Евразия и Австралия са населени от десетки хиляди години, земите между Тихия и Атлантическия океан стават част от човешкия ареал едва пред по-малко от 17 000 години. И тъй като повечето части от континента остават рядко заселени, индианските племена не чувстват нужда да подобряват технологиите си, за да си набавят повече храна и суровини.

Затова повечето инструменти на индианците от американския Югозапад са направени от нетрайни материали, които не успяват да издържат на ерозията на времето. Антропологът Андрю Гилрет-Браун се занимава с изучаване на най-старите артефакти от региона, тъй като пише своята докторантура към Университета във Вашингтон. Той изследва изровените предмети от обект „Turkey Pen Ruin site“, който е открит още през 70-те години на 20-ти век.

Андрю Браун открива, че един от инструментите, регистриран като уред с неясно предназначение, напомня съвсем леко на съвременна игла за татуиране. Той моментално се заема с разучаването на предмета, който и преди е попадал за кратко в полезрението му, по време на рутинна инвентаризация на университетската ваза. След като подлага инструмента на няколко съвременни анализа, той открива, че пигментацията по игличките в долната част на предмета наистина са от мастило.

Самият артефакт е дълъг около 10 см и представлява дръжка с правоъгълно сечение, върху която са поставени две игли от местен вид кактус. Модулите са привързани един към друг с помощта на жилки от листата на юка. Андрю Браун прави реплика на инструмента и го тества върху необработена свинска ложа. Антропологът установява, че примитивната машинка за татуиране всъщност е доста удобна и подходяща за целта.

Според Браун и неговият колега и сътрудник в проекта Аарон Детер-Уолф откритието не само обяснява предназначението на най-стария инструмент в региона, но и хвърля светлина върху една непозната до сега страница в историята на местните племена, наричани от антрополозите „културата Поеблю“. Улф, който е специалист в сферата на древните татуировки и тяхното значение, счита находката за символ на сблъскване на местните жители с пришълци от друга територия.

Археолозите и преди са намирали показатели за увеличаване на населението на Американския Югозапад в самото начало на Новата ера. Липсата на запазени артефакти обаче пречи да се изясни дали става въпрос за естествен положителен приръст или за нахлуване на друга култура в региона. Според Аарон Детер-Уолф татуирането е индикация за наличие на няколко общности, които стремят да се разграничават една от друга. Той сравнява поведенческите системи на племена от цял свят, които пигментират кожата си с мастило. Антропологът заключва, че нанесените символи целят да усилят връзките между членовете на даден народ и да създадат визуално разграничение между себе си и „чуждите народи“.

За да се потвърди хипотезата, учените трябва да се сдобият с още доказателства, но това откритие със сигурност е крачка към по-обстойното опознаване на индианците, за които съвсем доскоро се смята, че живеят в примитивни общества, подобни на тези от европейската Каменна ера.

Редактор: Георги Динев