Народни суеверни лечения в миналото, свързани с медицинската история

От 1670г.

Различните знахарки, баячки и билкарки прилагали различни методи за лечение на болестите в миналото. Макар и по-голямата част от тях да били абсурдни, погледнати в днешно време т.нар. "лечителки" вярвали в лечебната сила, която прилагали.

Най-разпространеното заболяване било епилепсията, срещу която прилагали и най-разнообразни пособи за лечение, като например:

• заливане с  билки
• опушване с миризми
• пиене на прах от изхорено копито на вол или кон
• привеждане над разгоряла се жар
• преминаване под животни и през различни предмети - болестта оставала в предмета, през който болния е преминал

Според друг метод на лечение от 27 места на болния се изрязвали нокти, косми, вежди, слепвали се с восък от изоставен кошер и се запечатвали в дънера на изоставено дърво в полето.

Изкопавала се дупка, където е бил първият припадък на болния. Ако е жена – в дупката се слагала черна кокошка (ярка), а ако е мъж – черен петел.  Изрязвали се ноктите на болния с бръснач и също се слагали в дупката, след което се заравяли.

Така епилепсията е щяла да бъде "заровена". След излекуването си, епилептика не е трябвало да яде части от кокошка (крак, крило, глава и др.), козе мляко и шаран.

***

Срещу треска прилагали отвара от "самодивски живак". Болният е пиел от отварата и когато температурата станела прекалено висока, стреляли с пищов до главата му. Така треската е щяла да "се стресне" и да си отиде.

***

На болните от плеврит и бронхопневмония давали специален прах, състоящ се от настъргани рога на животни. Вярвало се, че животинските рога ще да "прободат" болестта и тя ще си отиде.

Ако прахът не помогнел викали баячка, която баела с босилен и вода, в която пускала "белег" от болния. Ако белегът потънел – болният е щяло да умре, а ако белегът плува – ще оздравее.  Болният е пиел от баяната вода, която е събирана от 3 различни чешми.

***

За лечение на страхова невроза използвали човешки или животински косми (или парче от дреха), изгаряйки ги на огъня, след което карали болния да диша дима.

***

Ако дете се разболеело от едра  шарка  се правело питка от бяло брашно, която намазвали с мед и поставяли пред вратата за да можело "баба Шарка" да си хапнела от нея и шарката щяла да отмине.

***

Срещу ангина и дифтерия използвали т.нар. "бъркане в гърлото", при което обтривали сливиците и често се стигало до тяхното разкъсване.  Не били редки и случаите, в които "лечителките" пренасяли различни болести, тъй като обикновено ръцете им не били дезинфекцирани.

***

Магарешката кашлица се лекувала с магарешко мляко или на болния се давало месо от лалугер (суяк).

***

Имали метод и за лечение на анемията – болният се поставял в корито, което се провлачвало 3 пъти през жарава и се казвали думите: "Вълчица вълче през огън влече: ни се вълчица изгори, ни се вълче изгори".

***

Жълтеницата лекували като давали на болния вода със 7 живи въшки в нея или кръв от кърлежи.

***

При мозъчен удар освен баене, до главата на болния се слагало катран, за да не идвали при него дяволите.

***

Виенето на свят също се лекувало със специфичен метод – болния се връзвал на изоставено дърво с въже. Трябвало е да обикаля дървото в противоположната на виене на свят посока. Това се правело за да можело да се "отвърти" болестта. Ако болният незнаел на коя страна му се вие свят, дървото се обикаляло и наляво и надясно.

***

Зъбобол лекували със счукани черупки от охлюви и нишадър, които се поставяли на върха на главата на болния човек и престоявали там 10 часа. Ако болката не отмине, охлювите се заменяли с нови.

С напредването на медицинската наука, започнало да се обръща все по-голямо значение за вредата от суеверните лечебни методи и народите, които ги прилагали започнали да се приемат за "изостанали” на културно равнище. Някои заболявания протичат свръхостро (за часове) и се е губело ценно време в ритуали, баения и т.н., което можело да бъде решаващо за болния.

Статията е част от историята на:

• Място на суеверието в историята на българската медицина