Научен подход в разработката на тестовете за бременност

Осъзнаването на факта, че урината на бременните жени има специфични свойства се превръща в крайъгълен камък за историята на тестовете за бременност. Впечатляващо е, че това осъзнаване настъпва преди векове, дори хилядолетия. Въпреки това човешкият хорионгонадотропин (ЧХГ) - хормонът, отговорен за реакциите, на които се базират тестовете за бременност, е открит сравнително наскоро (през 20-те години на миналия век). В резултат на това всички следващи тестове за бременност са насочени към отчитането на нивото на хормоните в урината.

Заслугата за това откритие принадлежи на германските изследователи Бернард Цондеку и Зелмару Ашхайм. През 1927 г. те създават първия метод за отчитане на биологична бременност, наречен "Rabbit Test". Той се състои в следното: с урина от бременна жена се третират яйчници на заек. След няколко дни действието на хормона предизвиква промени в яйчниците и те набъбват. По-късно, подобни тестове се провеждат с мишки и жаби.

През 1940 година се появява и по-хуманен метод за потвърждаване на ранна бременност, при който не е нужно умъртвяването на животни. Името му е "тест с жаби". При него няколко капки урина се инжектират в земноводните. Под действието на хормона на бременността жабите започват да хвърлят хайвера си. Идеята за този тест е предложена от аржентинския цитолог Едуардо де Робертис. Няколко години по-късно неговият ученик Карлос Гали Манини усъвършенства този метод. Той въвежда 5 мл урина в лимфния сак на жаби. Присъствието на човешки хорионгонадотропин провокира усиленото производство на сперматозоиди у земноводните в рамките на няколко часа след манипулацията.

Статията е част от историята на:

• История на тестовете за бременност