Начало История на медицината Научни постижения на Карл и Гърти Кори в САЩ през първата половина на 20-ти век

Научни постижения на Карл и Гърти Кори в САЩ през първата половина на 20-ти век

От 1922г.

Научни постижения на Карл и Гърти Кори в САЩ през първата половина на 20-ти век - изображение

През 1922 година чешкият специалист Карл Кори приел да започне работа като биохимик в щатския институт за изследване на злокачествените заболявания в Бъфало (Ню Йорк). Съпругата му – Гърти Кори, се присъединила към него шест месеца по-късно, в ролята на асистент-патолог в патологичното отделение. От този момент нататък двамата никога повече не се разделили в професионално отношение. Първоначално, експертите срещнали сериозно неодобрение заради желанието си да се трудят в екип. Нещо повече, дамата получила официално предупреждение, че ще загуби работното си място, ако не се фокусира върху дейността си в лабораторията на отделението по патология. Много скоро обаче, колегите им трябвало да разберат и да уважат желанието им да работят заедно – нещо, което те в действителност правили до смъртта Гърти през 1957 година.

През 1931 година Карл Кори бил поканен да председателства фармакологичния факултет на медицинското училище във Вашингтонския университет в Сейнт Луис. Офертата била искрена изненада за специалиста, тъй като предишният му академичен опит се ограничавал в една-единствена година като асистент в университета в Бъфало, при това - като заместник. В ролята на председател, Кори бил натоварен със задачата да управлява факултета, да оборудва изследователска лаборатория, както и да преподава на студенти по медицина. Съпругата му получила научна длъжност в същия факултет и й била заплащана символична заплата. Години по-късно, вече бореща се със сериозни здравословни проблеми, Гърти споделила на колежката си Милдред Кон: "Не се чувствам виновна, че взимам пълна заплата [днес], независимо от честото ми отсъствие, защото когато двамата с Карл дойдохме за пръв път тук, на мен ми плащаха 10% от онова, което взимаше той".

В автобиографията си Карл разказва за още един случай, когато професионалната колаборация с жена му е била смятана за "неудобна". Тогава именно му предложили оферта от престижен университет и били готови да го направят част от екипи при три условия: че ще посещава уроци за усъвършенстване на речта; че ще преустанови работата си, свързана с инсулина; че ще спре да си сътрудничи с жена си. Разбира се, експертът отказал, защото последните две условия били неприемливи за него. На едно посещение в университета на Гърти й било казано, че не е типично за американските граждани съпруг и съпруга да работят заедно. Впоследствие, негативната нагласа към тяхното професионално партньорство изчезнало, но самата Гърти продължила да се води лична битка срещу всякакви други форми на полова дискриминация. Така или иначе, тяхната "научна" връзка била повече от истинска. Синът им Том описва най-добре въпросната синергия така: на майка му й хрумвала идея; после двамата с баща й отивали в лабораторията и пробвали да реализират идеята или да я опровергаят. Привързаността им се не се ограничавала само в научните търсения; изглежда, че те толкова добре се допълвали един друг, че когато тя започвала някаква мисъл, той без проблем можел да я завърши.

Постиженията

Карл и Гърти Кори отделили повече от три десетилетия от живота си, за да изучат в дълбочина начина, по който човешкото тяло преработва глюкозата. През 20-те години на миналия век медицинската гилдия вече била наясно, че евентуални нарушения в захарния метаболизъм могат да доведат до диабет, а инсулинът вече се използвал като лек срещу коварното заболяване. Ефектът му върху нивата на кръвна захар бил установен, но учените все още не били наясно с биохимичния механизъм на инсулиновото действие, нито с процеса по разграждане на въглехидратите. В резултат на изследванията си, двойката открила закономерност, която заслужено била наречена "цикъл на Кори".

През 1929 година задругата Кори достигнала до научен "пробив", разбирайки, че инсулинът увеличава окисляването на глюкозната молекула и довежда до трансформирането й в гликоген, който впоследствие се складира в мускулите, както и в черния дроб. Тъй като други изследователи преди Карл и Гърти установили, че мускулният гликоген не допринася значително за синтеза на глюкоза в кръвта, Кори заключили, че той образува междинно вещество, което след това, чрез кръвообращението, достига до черния дроб и се преобразува там отново в глюкоза. Чешките учени открили, че това вещество била млечната киселина, която те определили като интегрална част от цикъла на преработване на въглехидратите. Научната двойка открила и още нещо важно: че при разграждането на гликогена се получава катализиращо съединение, което те нарекли глюкозо-1-фосфат /или Естер на Кори/. Работейки в комбина със студента си Сидни Колоуик, учените разгадали структурата на въпросното вещество и "заловили" ензима, отговорен за получаване на неговата кристална формула, а именно – фосфорилазата.

Съпрузите продължили да разследват механизма на разграждане на гликогена заедно с аржентинския си колега Бернардо Усай и заради неуморната си работа през 1947 година тримата заслужено получили Нобелова награда за физиология или медицина. 

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.acs.org/content/acs/en/education/whatischemistry/landmarks/carbohydratemetabolism.html

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛичностиИсторияСъставкиСнимкиХранене при...РецептиЛеченияНовиниЛюбопитноВидеоЗдравни съветиАлтернативна медицинаФизиологияЛайфстайлМедицински изследванияИнтервютаБотаникаСпорт