Начални години от приложението на лоботомията в хирургията

От 1949г.

Лоботомията е неврохирургическа операция, която е форма на психохирургията, известна и като левкотомия. Състои се в изрязване или остъргване на повечето от връзките към и от главния мозък, разположени в предната част на челния дял на мозъка.

Хирургичната процедурата е спорна още от самото й начало, но въпреки това се превръща в доста често прилагана медицинска манипулация за повече от две десетилетия. Лоботомия се препоръчва най-вече на пациентите с психиатрични заболявания, въпреки честите и сериозни странични ефекти. При някои пациенти действително се наблюдава симптоматично подобрение след операцията, но за съжаление това е постигнато с цената на създаването на множество други увреждания. Така балансът между ползите и рисковете от приложението на лоботомията са допринесли за изграждането на противоречивата същност на процедурата.
Егаш Мониш е създателят на процедурата. Медикът получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1949 г. за "въвеждането на терапевтичната стойност на левкотомията", въпреки че присъждането на наградата също се превръща в източник на противоречия.

Използването на процедурата се увеличава драстично в някои страни от началото на 1940 до 1950-те години. До 1951 година са извършени около почти 20 000 лоботомии в САЩ. След въвеждането на фармацевтичния пазар на антипсихотичните лекарства (в средата на 1950-те години) броят на лоботомиите постепенно спада.

Статията е част от историята на:

• История на лоботомията