Нелепата кончина на шведския крал Адолф Фредерик

От 1751г. до 1771г.

Историята ни учи, че много от владетелите в миналото не доживяват до дълбока старост. Голяма част от монарсите загиват в битка. Други намират смъртта си от ръцете на наемни убийци, изпратени от политически противници. Трети развиват фатални здравословни проблеми в следствие на напрежението, което управлението на страната им поражда. Случаят на Адолф Фредерик няма нищо общо с дадените примери. Той умира от преяждане с пасти.

Шведският принц наследява трона на северното кралство в момент на политически застой, наречен от хронистите „Ера на свободата“. Периодът е именуван с толкова гръмко име, тъй като по това време не се водят никакви военни конфликти, а управлението на страната става много по-демократично.

Всъщност Адолф Фредерик няма реална власт над страната си. По негово време владетелската титла има по-скоро публична роля и формална власт. Истинското ръководство на страната попада в ръцете на парламента.

По време на царуването на фиктивния самодържец са увеличени правата на обикновените граждани, а на медиите е гарантирано със закон правото на свободен изказ. Населението обаче остава безразлично към своя крал, тъй като знае, че новите наредби идват от политическата камара. Адолф Фредерик не е особено популярен сред поданиците си и заради причините, поради които именно той е възкачен на трона.

Монархът е избран през 1751-ва година за наследник на шведската корона, не защото се е изявил като добър политик или военен, а заради роднинската си връзка с руската императрица Елисавета Петровна.  След края на Великата северна война между Швеция и Русия царицата се съгласява да върне голяма част от Финландия на скандинавците, ако нейният племенник Адолф Фредерик стане следващият крал на нордическата страна.

През 20-те си години управление кралят затвърждава факта, че властта му е по-скоро номинална. Той остава външната и вътрешната политика на страната да се води от парламента. Вместо това се съсредоточава върху организирането на светски събития, балове и вечери. На два пъти монархът се опитва да придобие някаква реална власт, но и двата пъти опитите му за централизиране едва не му костват трона.

Единствената запомняща се част от управлението на Адолф Фредерик е неговата смърт. Причина за кончината му става голямата вечеря на 12 февруари. Повод за пира са започващите следващия ден пости. В Скандинавия има традиция да се устройва угощение преди 40 дневната църковна диета да започне, за да може човек да се насити на всички тежки храни. Празникът се нарича и до днес Фетисдаг.

По време на вечерята шведския крал, който по това време е на 60 години, решава да се отпусне в приятната компания на събеседниците си. Монархът е известен като чревоугодник още от началото на управлението си. Затова и гостите не се учудват, когато Адолф Фредерик успява да изяде сам цял омар, прекаран с обилно количество хайвер, риба и кисело зеле, съпроводени от няколко чаши шампанско.

Тъй като обилната порция деликатеси не успява да засити краля, той си поръчва 14 броя семла. Това е вид питка, натопена в подсладено прясно мляко. Днес всички знаем за опасностите от смесването на различни видове белтъци, но скандинавският владетел не бил наясно с основните принципи на безопасното хранене. След като изяжда сладкарските изделия, Адолф Фредерик получава хранително натравяне и няколко часа по-късно умира.

Първоначално медиците смятат, че кралят им е станал жертва на наемен убиец, използвал за тъмното си дело някаква отрова. След като тялото на покойника е изследвано, лекарите дават категорична оценка - шведският монарх е починал от преяждане.

Историците смятат, че нелепата смърт на Адолф Фредерик е „достоен завършек на безличното, формално управление на владетеля“. Кончината на управника дава възможност на сина му - Густав III - да застане начело на изпадналата в политически застой страна и да върне на кралската титла част от изгубената й тежест.

Редактор: Георги Динев