Необичайни методи за справяне с кръвотечението от носа от Средновековието

от 16 яну 2017г.

От 1550г.

Едва ли ще ви учудим, ако ви кажем, че открай време медицинските експерти търсили и прилагали срещу кървенето от носа /т. нар. епистаксис/ разнообразни лечебни терапии, за да го овладеят своевременно и с основната цел да се избегнат неприятни последствия от него. През Средновековието, например, един от най-популярните методи за третиране на състоянието включвал употребата на мъх, наречен брадат лишей. При кръвотечение от носа единственото, което трябвало да направи страдащият, било да постави малко количество от растението в ноздрите си. Основният проблем бил, че този мъх често се добивал от останките на починали в разкрити гробове, което, само по себе си, звучи… доста зловещо.

Разбира се, в разглеждания период били използвани и много други, откровено фантастични, лекове срещу състоянието, между които, например – специален прах от египетска мумия. Различни версии на въпросния "препарат", със съмнително и, твърде далече от Египет, съдържание, започнали да се предлагат на европейските пазари с търговска цел. Колко от тези отвари са вършили работа за справяне със здравословното нарушение… можем само да гадаем.

По-късно, през 50-те години на 16-ти век, в книга, написана от италиански хуманист и носеща заглавието "The Secrets", срещу кръвотечение от носа се препоръчвало следното: въпросната кръв да се събира в съд, след това – да се изгаря върху желязна чиния, да се превръща в прахообразна форма и така… отново да се връща в носа на болния – чрез всмръкване. Говори се, че тази практика продължила да се прилага и по-късно в Европа, до 18-ти век, от френски медик на име Монкрийф. Смята се, че французинът превръщал кръвта от носа… в енфие, предполагаемо – основно с медицинска цел.

В английски фолклорен сборник от 19-ти век можело да се открие и описание на следната необичайна процедура – при епистаксис върху гърба на болния се изпускал ключ, увиснат на връв. В старинна книга от 1600 година може да се открие и едно доста по-странно предложение: крастава жаба да се носи на врата /не се споменава дали тя трябва да е мъртва или жива обаче/.

Както виждате сами, при справянето с кръвотечението от носа медиците от миналото са били склонни да проявят немалка доза изобретателност.

Статията е част от историята на: