Нобелови лауреати за физиология или медицина за периода 1961-1980, 4 част

От 1961г. до 1980г.

>>> Продължение от Част 3

1961 година - Ученият Георг фон Бекеши получава Нобелова награда за физиология или медицина за своята работа върху механизма на физическо възприемане на звука от вътрешното ухо.

1962 година - Франсис Хари Крик, Джеймс Дюи Уотсън и Морис Уилкинс стават Нобелови лауреати за откритията, свързани с молекулната структура на нуклеиновите киселини и ролята им за обмена на генетичната информация в системите на организма.

1963 година - Сър Джон К. Екълс, Алън Лойд Ходжкин и Андрю Фийлдинг Хъксли са отличени за Нобелови лауреати за своите постижения върху йонните механизми, които участват във възбуждането и задържането на периферните и централни мембранни части на нервните клетки.

1964 година - Конрад Блох и Феодор Линен са получили Нобелова награда за физиология или медицина за откритията си върху механизма и регулирането на холестерола и метаболизма на мастни киселини.

1965 година - Франсоа Жакоб, Андре Лвоф и Жак Моно са отличени с Нобелова награда за физиология или медицина за техните открития, свързани с генетичния контрол на ензимната и вирусната синтези.

1966 година - Американският вирусолог Пейтън Раус открива вирусите, причиняващи тумори, а Чарлз Брентън Хъгинс открива хормоналната терапия на рака на простатата. За тези свои постижения двамата учени са наградени с Нобелова награда за физиология или медицина.

1967 година - Рагнар Гранит, Холдън Кефър Хартлайн и Джордж Уолд са станали Нобелови лауреати за откритията си, свързани с основните физиологични и химични зрителни процеси в окото.

1968 година - Робърт Холи, Хар Гобинд Корана и Маршал Ниренбърг стават Нобелови лауреати за работата си върху разшифроване на генетичния код, който е необходим за белтъчният синтез в клетката.

1969 година - Макс Делбрюк, Алфред Д. Хърши и Салвадор Лурия получават Нобелова награда за физиология или медицина за техните открития относно механизма на репликация и генетичната структура на вирусите.

1970 година - Сър Бърнард Кац, Улф фон Ойлер, Джулиъс Акселрод разкриват химическия път на предаване на нервните импулси - съхранение, отделяне и дезактивация на невромедиаторите.

1971 година - Американският биохимик Ърл Съдърланд (младши) е отличен с Нобелова награда за физиология или медицина за своите открития във връзка с механизмите на действие на част от хормоните.

1972 година - Джералд М. Еделман и Родни Портър откриват химичната структура на антителата, с което печелят и Нобелова награда за физиология или медицина.

1973 година - Учените Карл фон Фриш, Конрад Лоренц и Николаас Тинберген стават Нобелови лауреати за откритията си, свързани с разкриване на индивидуалния и груповия модел на поведение при животните.

1974 година - Албер Клод, Кристиан дьо Дюв и Джордж Паладе откриват структурните и функционалните елементи в клетката, с което стават и Нобелови лауреати.

1975 година - Дейвид Балтимор, Ренато Дулбеко и Хауърд Темин са признати за Нобелови лауреати за откритията си, свързани с взаимодействието между туморните вируси и генетичния материал на клетката.

1976 година - Учените Барух Блумберг и Карлтън Гайдушек разкриват механизмите за възникване и разпространение на заразните болести, с което си спечелват Нобелова награда за физиология или медицина. Барух Блумберг има по-специални заслуги в откриването на вируса на хепатит Б.

1977 година - Роже Гиймен и Андрю Шали получават Нобелова награда за физиология или медицина за работата си върху производството на пептидните хормони в мозъка.

През същата година като Нобелов лауреат е отличен и Розалин Ялоу за своя труд върху развитието на радиоимунологичните начини за следене нивото на пептидните хормони.

1978 година - учените Вернер Арбер, Даниел Нейтънс и Хамилтън О. Смит разкриват значението на рестриктазните ензими и ролята им в молекулярната биология, което им донася Нобелова награда за физиология или медицина.

1979 година - Алан Кормак и Годфри Н. Хаунфийлд получават Нобелова награда за физиология или медицина за своите постижения в областта на компютърната томография.

1980 година - Учените Барух Бенасераф, Жан Досе и Джордж Д. Снел са станали Нобелови лауреати за откритията си, свързани с генетично определените структури на клетъчната повърхност, регулиращи имунологичните реакции.

Продължава >>>

Статията е част от историята на:

• История на Нобеловите награди в медицината