Нобелови лауреати за физиология или медицина за периода 1901-2013

От 1901г. до 2013г.

Представяме ви велики имена на Велики учени, заслужили напълно своите отличия и своето награждаване чрез Нобелова награда в областта на медицината. С гордост могат да се нарекат "Победители".

Принос  за създаването на този начин за отличие има шведският химик и инженер, изобретател на динамита, Алфред Бернхард Нобел, който е оставил голяма част от своето състояние в завещанието си именно за създаването на Нобеловите награди. Не е случайно и тяхното име.

Нобелови лауреати:

1901 година - Физиологът с немски произход Емил Адолф фон Беринг е първият получил Нобелова награда за физиология или медицина - "За работата си върху серумната терапия и нейното прилагане при дифтерия", с което е създал един нов път и е дал огромен тласък за бъдещото развитие на медицинската наука.

1902 година - Британският лекар Роналд Рос получава Нобелова награда за физиология или медицина за своята работа върху заболяването Малария. Успял е да изследва развитието на болестта в организма, с което е поставил основите за успешните научни изследвания за тази болест и начините за борба с нея.

1903 година - Датският лекар Нилс Риберг Финсен е бил отличен с Нобелова награда за физиология или медицина за приноса, който е оставил в лечението на "Лупус вулгарис" (кожна форма на Туберкулоза)  чрез т.нар. светлинна терапия. Успял е да разработи уред, който генерира изкуствено светлина.

1904 година - Физиологът Иван Петрович Павлов е първият носител на Нобелова награда за Русия. Нобелова награда е получил благодарение на своята работа върху физиологията на храносмилането.

1905 година - Немският учен Роберт Кох е отличен с Нобелова награда за физиология или медицина за своите открития върху заболяването Туберкулоза.

1906 година - Италианският учен Камило Голджи е станал Нобелов лауреат за работата си върху структурата на нервната система.

1907 година - Френският лекар Шарл Луи Алфонс Лаверан получава заслужено Нобелова награда за физиология или медицина за разкриване ролята на протозоите като причинители на заболявания и по-конкретно - маларията.

1908 година - Руският учен Иля Илич Мечников е отличен с Нобелова награда за физиология или медицина за своите постижения в областта на имунологията и изучаване на имунитета.

1909 година - Швейцарският хирург Емил Теодор Кохер е Нобелов лауреат  за постиженията си в областта на физиологията, хирургията и патологията на щитовидната жлеза.

1910 година - Отличен с Нобелова награда за физиология или медицина е и немският философ и лекар Албрехт Косел. Наградата получава за своите трудове върху изучаване на протеините (белтъците) и нуклеиновите киселини.

1911 година - Шведският лекар, офталмолог, Алвар Гулстранд е успял да защити докторската си работа върху теорията за астигматизма и е станал носител на Нобелова награда за физиология или медицина за работата си върху диоптриката на окото.

1912 година - Алексис Карел е френски хирург и биолог, станал Нобелов лауреат за физиология или медицина за своята работа върху хирургическите съдови нерви и трансплантацията на кръвоносни съдове и органи.

1913 година - Френският физиолог Шарл Робер Рише става горд носител на на Нобелова награда за физиология или медицина с приноса, който е дал, изучавайки Анафилаксията. Най-голяма известност добива със своите проучвания върху анафилактичният шок при човек.

1914 година - Отологът Роберт Барани получава Нобелова награда за физиология или медицина за своята работа върху физиологията и патологията на вестибуларния апарат на ухото.

1919 година - Джулс Бордет получава Нобелова награда за физиология или медицина за откритията си, свързани с имунитета.

1920 година – Датският учен Аугуст Крох е отличен с Нобелова награда за физиология или медицина за постиженията си и откриването на механизма, който регулира капилярното движение.

1922 година - английският учен Арчибалд Вивиан Хил става Нобелов лауреат за своите открития, свързани с производството на топлинна енергия в мускула.

Нобелова награда за физиология или медицина получава и Ото Фриц - за откритието си върху връзката между консумацията на кислород на мускулите и метаболизма на млечна киселина.

1923 година - учените Фредерик Грант Бантинг и Джон Джеймс Рикард Маклауд стават Нобелови лауреати за своите постижения в откриване на инсулина.

1924 година - ученият Уилям Ентовен получава Нобелова награда за физиология или медицина за откриване механизма на електрокардиограмата.

1926 година - датският учен Йоханес Андреас Гриб Фибигер е признат за Нобелов лауреат за своите проучвания и постижения при откриване на Спироптерният карцином.

1927 година - ученият Юлиус Вагнер-Яурег получава Нобелова награда за физиология или медицина за въвеждане на маларийната терапия за лечение на паралитична деменция.

1928 година - френският бактериолог Шарл Жул Анри Никол е отличен с Нобелова награда за физиология или медицина за откритията си върху разпространението на заболяването Тиф.

1929 година - Кристиан Ейкман и Фредерик Хопкинс са отличени с Нобелова награда за своите открития върху витамините и тяхната роля.

1930 година - Карл Ландщайнер открива кръвните групи, за което е високо оценен и става Нобелов лауреат за физиология или медицина.

1931 година - немският биохимик Ото Хайнрих Варбург е носител на Нобелова награда за физиология или медицина за своите открития в механизма на действие и ролята на дихателните ензими.

1932 година - Сър Чарлз Скот Шеринтън и Едгар Дъглас Ейдриън получават Нобелова награда за физиология или медицина за откритията си, свързани с функциите на невроните.

1933 година - биологът Томас Хънт Морган открива значението на хромозомите за наследствеността, с което е отличен заслужено с Нобелова награда за физиология или медицина.

1934 година - тримата учени Джордж Уипъл, Уилям Мърфи и Джордж Майнът стават Нобелови лауреати за своите открития върху значението на чернодробната терапия при анемия.

1935 година - Ханс Шпеман разкрива ефекта на организационните центрове в ембрионалното развитие, с което получава Нобелова награда за физиология или медицина.

1936 година - Сър Хенри Халет Дейл и Ото Льови са отличени с Нобелова награда за физиология или медицина за работата си върху механизма на химическо предаване на нервните импулси.

1937 година - унгарският физиолог Алберт фон Сент-Дьорди де Надраполт получава Нобелова награда за физиология или медицина за разкриването ролята на витамин С и ролята на компонентите и реакциите в цикъла на Кребс.

1938 година - ученият Корней Джийн Франсоис Хейманс е отличен за Нобелов лауреат за физиология или медицина за работата си върху механизмите за контролиране на дишането.

1939 година - Герхард Домак е германски биохимик, отличен с Нобелова награда за физиология или медицина за разкриване ролята на пронтозил (лекарство от групата на сулфамидите, използвано за оцветяването на текстилни материали) като средство за лечение на бактериални инфекции.

1943 година - Нобелова награда за физиология или медицина са получили Хенрик Карл Петър Дам и Едуард Аделберт Дойзи за откриване и разучаване структурата витамин К в химично отношение.

1944 година - Джоузеф Ърленгър и Херберт Спенсър Гасер стават Нобелови лауреати, благодарение на проучванията си на нервната система – разкриват различните видове високодиференцирани нервни клетки.

1945 година - учените Сър Александър Флеминг, Ернст Борис Чейн и Сър Хауърд Уолтър Флори са станали Нобелови лауреати за откриване на пеницилина и неговият лечебен ефект срещу голям брой заболявания.

1946 година - ученият Херман Джоузеф Мълър получава Нобелова награда за физиология или медицина за откриване ролята на мутациите като неблагоприятна последица от рентгеновото облъчване.

1947 година - Карл Фердинанд Кори и Герти Тереза Кори (по баща Радниц) са отличени с Нобелова награда за физиология или медицина за разкриване на механизма на каталитичното превръщане на гликоген.

Физиологът Бернардо Алберто Усай също става Нобелов лауереат - за откриване ролята на хормоните от Предния дял на хипофизата в метаболизма.

1948 година - швейцарският химик Паул Херман Мюлер получава Нобелова награда за физиология или медицина за своето откритие на ДДТ (дихлоро-дифенил-трихлороетан) като средство за борба с някои членестоноги (артроподи).

1949 година - швейцарският физиолог Валтер Рудолф Хес е отличен с Нобелова награда за физиология или медицина за своите открития, свързани с функциите на отделите на мозъка и координаторната им роля с вътрешните органи.

Същата година, неврологът с португалски произход Егаш Мониш (Антонио Каерано де Абреу Фрейри Егаш Мониш) става Нобелов лауреат за своето откритие на лечебната роля на лоботомията при лечението на някои психични разстройства (невроза и др.).

1950 година - учените Едуард Келвин Кендъл, Тадеуш Райхщайн и Филип Хенч са получили Нобелова награда за физиология или медицина за техните открития, свързани с хормоните на кората на надбъбречната жлеза, тяхната структура и биологичните им ефекти.

1951 година - бактериологът Макс Тейлър става Нобелов лауреат за своите постижения в откриването на ваксина за заболяването Жълта треска.

1952 година - ученият Селман Абрахам Ваксман открива първият успешно действащ антибиотик срещу Туберкулозата - стрептомицин.

1953 година - Ханс Адолф Кребс получава Нобелова награда за физиология или медицина за своето откритие – "Цикъла на лимонената киселина" (по-известен като "Цикъл на Кребс" и "Цитратен цикъл").

Същата година Нобелов лауреат става и ученият Фриц Алберт Липман за откриването на коензим А и ролята му в междинния метаболизъм.

1954 година - тримата учени Джон Франклин Ендърс, Томан Уелър и Фредерик Робинс са отличени с Нобелова награда за физиология или медицина за работата си относно изкуственото култивиране на полиомиелитните вируси в тъканни култури.

1955 година - Аксел Хуго Теорел става Нобелов лауреат за работата и откритията си, свързани с естеството и начина на действие на окислителните ензими.

1956 година - Андре Фредерик Курнан, Вернер Форсман и Дикинсън Ричардс са отличени са Нобелови лауреати за своите открития за сърдечната катетеризация и изследванията си върху патологичните промени в сърцето.

1957 година - Даниел Бове е отличен с Нобелова награда за откриването на синтетичните съединения - антихистамините, които действат като инхибитори спрямо действието на биологичните амини.

1958 година - генетикът Джордж Уелс Бидъл и Едуард Тейтъм са високо оценени с Нобелова награда за физиология или медицина за откритието си върху гените.

Джордж Уелс Бидъл открива значението и ролята на гените като регулатори на различните биохимични реакции в клетките на организма. Едуард Тейтъм разкрива генетичния механизъм на рекомбинация и разпределянето на генетичния материал при бактериите.

1959 година - Нобелова награда за физиология или медицина е връчена и на двамата учени Северо Очоа и Артър Корнбърг за работата си по откриване на механизма, чрез който става синтезът на РНК и ДНК.

1960 година - Нобелови лауреати за физиология или медицина стават Сър Франк Макфарлейн Бърнет и Питър Медауар, за откритията си върху придобитата имунологична толерантност.

1961 година - Ученият Георг фон Бекеши получава Нобелова награда за физиология или медицина за своята работа върху механизма на физическо възприемане на звука от вътрешното ухо.

1962 година - Франсис Хари Крик, Джеймс Дюи Уотсън и Морис Уилкинс стават Нобелови лауреати за откритията, свързани с молекулната структура на нуклеиновите киселини и ролята им за обмена на генетичната информация в системите на организма.

1963 година - Сър Джон К. Екълс, Алън Лойд Ходжкин и Андрю Фийлдинг Хъксли са отличени за Нобелови лауреати за своите постижения върху йонните механизми, които участват във възбуждането и задържането на периферните и централни мембранни части на нервните клетки.

1964 година - Конрад Блох и Феодор Линен са получили Нобелова награда за физиология или медицина за откритията си върху механизма и регулирането на холестерола и метаболизма на мастни киселини.

1965 година - Франсоа Жакоб, Андре Лвоф и Жак Моно са отличени с Нобелова награда за физиология или медицина за техните открития, свързани с генетичния контрол на ензимната и вирусната синтези.

1966 година - Американският вирусолог Пейтън Раус открива вирусите, причиняващи тумори, а Чарлз Брентън Хъгинс открива хормоналната терапия на рака на простатата. За тези свои постижения двамата учени са наградени с Нобелова награда за физиология или медицина.

1967 година - Рагнар Гранит, Холдън Кефър Хартлайн и Джордж Уолд са станали Нобелови лауреати за откритията си, свързани с основните физиологични и химични зрителни процеси в окото.

1968 година - Робърт Холи, Хар Гобинд Корана и Маршал Ниренбърг стават Нобелови лауреати за работата си върху разшифроване на генетичния код, който е необходим за белтъчният синтез в клетката.

1969 година - Макс Делбрюк, Алфред Д. Хърши и Салвадор Лурия получават Нобелова награда за физиология или медицина за техните открития относно механизма на репликация и генетичната структура на вирусите.

1970 година - Сър Бърнард Кац, Улф фон Ойлер, Джулиъс Акселрод разкриват химическия път на предаване на нервните импулси - съхранение, отделяне и дезактивация на невромедиаторите.

1971 година - Американският биохимик Ърл Съдърланд (младши) е отличен с Нобелова награда за физиология или медицина за своите открития във връзка с механизмите на действие на част от хормоните.

1972 година - Джералд М. Еделман и Родни Портър откриват химичната структура на антителата, с което печелят и Нобелова награда за физиология или медицина.

1973 година - Учените Карл фон Фриш, Конрад Лоренц и Николаас Тинберген стават Нобелови лауреати за откритията си, свързани с разкриване на индивидуалния и груповия модел на поведение при животните.

1974 година - Албер Клод, Кристиан дьо Дюв и Джордж Паладе откриват структурните и функционалните елементи в клетката, с което стават и Нобелови лауреати.

1975 година - Дейвид Балтимор, Ренато Дулбеко и Хауърд Темин са признати за Нобелови лауреати за откритията си, свързани с взаимодействието между туморните вируси и генетичния материал на клетката.

1976 година - Учените Барух Блумберг и Карлтън Гайдушек разкриват механизмите за възникване и разпространение на заразните болести, с което си спечелват Нобелова награда за физиология или медицина. Барух Блумберг има по-специални заслуги в откриването на вируса на хепатит Б.

1977 година - Роже Гиймен и Андрю Шали получават Нобелова награда за физиология или медицина за работата си върху производството на пептидните хормони в мозъка.

През същата година като Нобелов лауреат е отличен и Розалин Ялоу за своя труд върху развитието на радиоимунологичните начини за следене нивото на пептидните хормони.

1978 година - учените Вернер Арбер, Даниел Нейтънс и Хамилтън О. Смит разкриват значението на рестриктазните ензими и ролята им в молекулярната биология, което им донася Нобелова награда за физиология или медицина.

1979 година - Алан Кормак и Годфри Н. Хаунфийлд получават Нобелова награда за физиология или медицина за своите постижения в областта на компютърната томография.

1980 година - Учените Барух Бенасераф, Жан Досе и Джордж Д. Снел са станали Нобелови лауреати за откритията си, свързани с генетично определените структури на клетъчната повърхност, регулиращи имунологичните реакции.

1981 година - американският лекар Роджър Спериполучава Нобелова награда за физиология или медицина за своите открития, свързани с проучване на мозъчните полукълба (хемисфери).

Същата година Нобелови лауреати стават и учените Дейвид Хюбъл и Торстен Висел за работата си върху обработката на информацията в зрителната система.

1982 година - Суне Бергстрьом, Бенгт Самуелсон и Джон Вейн са отличени с Нобелова награда за физиология или медицина за постиженията си относно простагландините и биологично активните вещества (субстанции).

1983 година - Барбара Макклинтък става Нобелов лауреат за откритието си на подвижни генетични елементи.

1984 година - учените Нилс Йерне, Георг Кьолер и Сезар Милстейн получават Нобелова награда за физиология или медицина за своите теории относно специфичността на развитие и контрол на имунната система и откриване на принципа за производство на моноклонални антитела.

1985 година - Майкъл Браун и Джоузеф Л. Голдщайн разкриват особеностите в относно регулирането на обмяната на холестерола, с което си спечелват Нобелова награда за физиология или медицина.

1986 година - учените Стенли Коен и Рита Леви-Монталчини стават Нобелови лауреати за своите открития, свързани с растежните фактори.

1987 година - Сусуму Тонегава открива генетичния принцип за производство на антитела, с което печели Нобелова награда за физиология или медицина.

1988 година - Сър Джеймс Блек, Гъртруд Елайон и Джордж Хичингс стават Нобелови лауреати за своите постижения при откриване нa важни принципи, свързани с наркотичната терапия.

1989 година - Джон Майкъл Бишоп и Харолд Вармъс са открили произхода на ретровирусните онкогени на клетъчно ниво, с което са били отличени Нобелова ни с награда за физиология или медицина.

1990 година - Нобеловите лауреати Джоузеф Мъри и Донал Томас са направили открития, свързани с лечението на хората от заболявания посредством трансплантацията на различни органи и клетки.

1991 година - Ервин Неер и Берт Закман са допринесли за развитието на медицинската наука чрез своите открития, свързани с разкриване функцията на единичните йонни канали в клетките. За тези свои открития са отличени с Нобелова награда за физиология или медицина.

1992 година - Едмънд Фишър и Едуин Кребс са станали Нобелови лауреати за откритията си относно обратимото белтъчно фосфорилиране и ролята му като регулатор в биологичните процеси.

1993 година - Ричард Робъртс и Филип Шарп са направили открития, свързани с връзката между гените, с което са отличени и като Нобелови лауреати.

1994 година - На учените Алфред Гилмън и Мартин Родбел е връчена Нобелова награда за физиология или медицина за откриване на Г-протеините и тяхната роля в сигналната клетъчна трансдукция.

1995 година - Едуард Люис, Кристиане Нюслейн-Фолхард и Ерик Вишаус са станали Нобелови лауреати за техните открития, свързани с генетичния контрол на ранното ембрионално развитие.

1996 година - Питър Дохърти и Ролф М. Цинкернагел правят открития, свързани с разгадаване на специфичността на имунната защита на клетъчно ниво.

1997 година - На Стенли Прусинър е връчена Нобелова награда за физиология или медицина за откритието на прионите, а впоследствие и на нов биологичен принцип на инфекция.

1998 година - Учените Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и Ферид Мурад са направили открития, свързани с ролята на азотния оксид като сигнална молекула в сърдечно-съдовата система.

1999 година - Гюнтер Блобел е открил, че белтъците притежават специфични сигнали, които определят тяхното транспортиране и локализация в клетката.

2000 година - през тази година с Нобелова награда за физиология или медицина са отличени трима учени: Арвид Карлсон, Пол Грийнгард и Ерик Кандел, за откритията им свързани със сигналната трансдукция в нервната система.

2001 година - Лилънд Хартуел, Тим Хънт и Пол Нърс са открили основните регулатори на клетъчния цикъл. За своята работа са били заслужено отличени с Нобелова награда за физиология или медицина.

2002 година - Сидни Бренър, Робърт Хорвиц и Джон Сълстън стават Нобелови лауреати за своята работа върху генетичното регулиране на органното развитие и програмираната клетъчна смърт.

2003 година - Пол Лотърбър и Сър Питър Мандфийлд имат заслуга за откриване на ядрено-магнитния резонанс, за което са били наградени и с Нобелова награда за физиология или медицина.

2004 година - Учените Ричард Аксел и Линда Бък са Нобелови лауреати за своите открития, свързани с рецепторите за обоняние и организация на обонятелната система.

Проучванията им били публикувани през 1991 година и разкривали мистерията за това как мозъка е в състояние да възприема и да прави разлика между 10 000 различни миризми. Бък, която е работила в Центъра за борба с рака в Сиатъл и Аксел, са разделили наградата от 1.4 милиона.

2005 година - Бари Дж. Маршъл и Робин Уорън откриват бактерията Helicobacter Pylori и нейната роля за развитието на гастрит и язвена болест, с което си спечелват и Нобелова награда за физиология или медицина.

2006 година - Андрю Файър и Крейг Мело са откривателите на РНК-интерференцията и Нобелови лауреати за това си откритие.

2007 година - Марио Р. Капеки, Сър Мартин Евънс и Оливър Смитис получават Нобелова награда за физиология или медицина за откритията им, свързани с принципите на специфични генни модификации при мишките, използвайки ембрионални стволови клетки.

2008 година - Учените Харалд Цур Хаузен, Франсоаз Баре-Синуси и Люк Монтание са отличени с Нобелова награда за физиология или медицина за своите открития. Х. Хаузен открива папилома вирусът, причиняващ рак на маточната шийка, а френските учени Франсоаз Баре-Синуси и Люк Монтание откриват човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ).

2009 година - Елизабет Блекбърн, Карол Грейдър и Джак Шостак са открили начина за защита на теломерите, намиращи се в хромозомите, а именно чрез ензима теломераза. За това свое постижение са получили Нобелова награда за физиология или медицина.

2010 година - Проф. Робърт Едуардс, наричан още "Бащата на ин витрото", е награден с Нобелова награда за физиология или медицина за своите постижения, свързани с откриване на оплождането ин витро.

2011 година - През 2011 година Нобелови лауреати са станали няколко учени: Брус Бойтлер и Жул Хофман - за постиженията им, свързани с разкриване на вродения имунитет; Ралф Стайман - успял е да разкрие ролята на дендритните клетки в механизма на наследствения имунитет.

2012 година - Сър Джон Гърдън и Шиня Яманака са отличени с Нобелова награда за физиология или медицина за своите открития, свързани със стволовите клетки.

2013 година - Джеймс Ротман, Ранди Шекман и Томас Зюдхоф са разкрили механизма, по който клетките контролират преносът и освобождаването на хормони, протеини и невротрансмитери.

Статията е част от историята на:

• История на Нобеловите награди в медицината